НЕПУКИЗМЪТ КАТО КАРИЕРЕН ФАКТОР В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР

автор: д-р Младен Младенов 

В разговорния български език думата „непукизъм“ има положително,  отрицателно, но също така и неутрално значение. Трите конотации зависят както от контекста на използване на това понятие, така и от субекта на изказа и оценката на ситуацията. Именно затова липсата на психологическа ценностна ангажираност от извършителя към извършеното, както и на интерес и уважение на мнението на околните към извърършеното и извършителя, могат да бъдат оценени по различен начин както от самия извършител, така и от други индивидуални и групови субекти. Отсъствието на срам, притеснение, терзание, безпокойство, тревога дори и при явни морални простъпки или правонарушения, за съжаление нерядко се възприема като фактор за успеваемост в българската публична среда.

Кариерното развитие в публичния сектор напоследък често е свързано с липса на отговорност и дисциплина, поради неправилното разбиране, тълкуване и прилагане на принципите на законност и на субординация (йерархическа подчиненост). Крайно време е да се разбере от всички, че в Правова държава принципът на законност е conditio sine qua non (лат., условие без което не може). Това означава, че той вече трябва да е спазен, за да се следват които и да е други принципи (повече  на http://pods-bg.org/?p=1604). Тоест, съобразно принципът на субординация, ти дължиш подчинение на висшестоящ, но само и единствено ако и двамата – с актове и действия – сте в рамките на закона (повече на http://pods-bg.org/?p=1626). Това се отнася както до колективните и еднолични органи с административни правомощия, така и до всеки един служител от техните администрации.

За улеснение на тези, които все още не разбират горната концепция на действие в публичната администрац;ия, тя се извежда от чл.4, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.2, ал.1, т.1 и т.5, предложение първо от Закона за администрацията във връзка с чл.4, ал.1, т.1 във връзка с чл.21, ал.1 във връзка с чл.24, алинея първа до четвърта от Закона за държавния служител.

В съвременната българска публична среда непукизмът често е другото определение за безскрупулност (от гледна точка на самия „преуспял субект“ и на възхищаващите се от него следовници). Непукизмът също така е и мизантропия (от гледна точка на цялото увредено от съществуването му общество).

Нездравословната среда за развитието му е налице при липсата на устойчиви ценности у съвременното българско общество. Само и единствено в такава ситуация може по един вредоносен начин да се счита, че слагачеството, подмазвачеството, „услужливостта“ (повече на http://pods-bg.org/?p=2026), опортюнизмът, безкритичното послушание (повече на http://pods-bg.org/?p=1799), нагаждачеството (повече на http://pods-bg.org/?p=1752\), безпринципността, непотизмът (повече на http://pods-bg.org/?p=1668), приспособленничеството (повече на http://pods-bg.org/?p=2524), обезличаването (повече на http://pods-bg.org/?p=2143), арогантносттната безотговорност (повече на http://pods-bg.org/?p=2616 и на http://pods-bg.org/?p=2607) и бездушното изпълнителство (повече на http://pods-bg.org/?p=2667) са едва ли не добродетел.

Видно е за всеки що-годе наблюдателен субект, че точно непукистите с тяхната безскрупулност и мизантропия нерядко имат умопотресаваща професионална кариера в публичния сектор. Това състояние е толкова нелогично от гледна точка на обществения интерес (повече на http://pods-bg.org/?p=1747), че чак е крайно противно, болезнено непоносимо и абсолютно нетърпимо. Като фактор в публичната служба непукизмът би трябвало да е абсюлютна процесуална пречка, а не катализатор за кариерно развитие.

Като непритежаващ каквито и да е ценностни задръжки и показващ омраза и презрение към обществото и отделните му индивиди, непукизмът (особено в публичния сектор) би трябвало да бъде принципно недопустим. Понеже той поначало е характерна, трайна и непоправима черта на притежаващия го индивид, добре би било на законодателно ниво да се предвиди действителен и сериозен психологически тест в тази насока още при постъпване на публична служба.

Тук е мястото за пореден път да се изразят благодарност, респект, симпатия и подкрепа към всички законосъблюдаващи, отговорни, честни, кадърни и достойни български държавни служители, на които все още се крепи институционалния и правов ред в страната и обществото.

©д-р Младен Младенов, 11 април 2019