автор: д-р Младен Младенов

Въведение

Лоялността е един от основните принципи при изпълнение на държавната служба, прокламиран в чл.18, предложение второ от Закона за държавния служител (ЗДСл). Важността му е от най-висше ниво измежду останалите принципи, защото при систематичното им изброяване е непосредствено на второ място след принципа на законност. Не случайно той е отразен и в чл.2, ал.1, предложение второ на Кодекса на поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) .

Този постулат в публичната служба – лоялността – обаче трябва да бъде преразгледан и преосмислен през призмата на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ), обнародван в ДВ. бр.7 от 19 януари 2018 година.

В чл.7, ал.1 на ЗПКОНПИ е предвидено, че орган за противодействие на корупцията по смисъла на този закон за лицата, заемащи висши публични длъжности, е Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Сред множеството разнопосочни задачи на Комисията по чл.32, ал.1 от закона се откроява тази по точка шеста, а именно – разработване на методологии за оценка на корупционния риск, на етични стандарти за поведение и на системи за проверка на почтеността.

Лоялността в публичната служба вече не трябва да се разбира като преданост, вярност и привързаност, а само и единствено като почтеност и добросъвестност. Тази нова гледна точка е изцяло в съзвучие с европейското разбиране на този сложен психологически и организационен феномен. Тук накратко той ще бъде разгледан в три негови измерения.

Привързаност към организацията

Един държавен служител, още повече – лице, заемащо висша публична длъжност трябва да е предано на законността и вярно на своите правомощия, задължения и отговорности. Това изисква добросъвестното изпълнение на държавната служба. Обратно – усещането, че ведомството или институцията „е моята крепост“ е колкото незаконосъобразно, толкова и недемократично. Незаконосъобразно е, защото държавните институции са „собственост“ на народа – суверен по смисъла на чл.1, ал.2, изречение първо от Конституцията на Република България (КРБ). Недемократично е, защото подобна илюзия влиза в тотална контрадикция със забраната по чл.1, ал.3, предложение четвърто от КРБ – присвояването на народния суверенитет.

Именно затова Комисията при разработването на методологии за оценка на корупционния риск, на етични стандарти за поведение и на системи за проверка на почтеността трябва изрично да заложи индикатори, критерии и правила относно „феодализирането“ и „капсулирането“ на държавната администрация. Публичната администрация не е „футболен клуб“, за да е „моя“.

Например, при разработване на план за действие при закриване или преструктуриране на звено от организацията или на цялата организация, трябва да е заложен като корупционен риск немотивираната съпротива срещу промяната и несъстоятелната привързаност към организационното статукво.

Привързаност към ръководителя/лидера

По смисъла на § 1, т.13 от ЗПКОНПИ “Проверка за почтеност” е проверка, която има за цел да установи, че проверяваното лице изпълнява правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната и в интерес на гражданите и обществото.

Ясно е, че е налице почтеност, ако се нарушават конституционните и законовите разпоредби, следвайки незаконосъобразните заповеди на ръководителя. Йерархично по-високата позиция в държавното управление и в държавата служба, както и лидерските позиции не дават възможност да се превъзмогват правилата на Правовата държава. Това е пределно ясно от чл.24, ал.1 от ЗДСл, където е указано, че държавният служител е длъжен да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители. Следването на незаконосъобразни заповеди – само от привързаност към ръководителя/лидера -  не е честно и почтено изпълнение на правомощията и задълженията на лицето на публична служба. Тази постановка изрично трябва да бъде заложена в методологиите за оценка на корупционния риск, на етичните стандарти за поведение и на системите за проверка на почтеността.

Пример – голословната лоялност, изразена в безкритична привързаност към ръководителя/лидера трябва да бъде разглеждана като индикатор към корупционен риск, поради неглижирането на законовите правила и поради това, че те въобще не се вземат предвид при подобна личностна вярност. А Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната – конституционно правило по чл.4, ал.1 от КРБ, а не според персонални виждания.

Привързаност към колегите

Държавната служба не предполага нито приятелски, нито близки лични отношения. Ако подобни са налице, същите са опасни за гражданите, обществото и държавата. Това е така, защото при подобни отношения тяхната ценност надделява над всичко останало. Това твърдение няма нужда да бъде доказвано, поради общоизвестното му знание.

Именно затова в чл.14, ал.1 от КПСДА е отразено, че в отношенията с колегите си служителят проявява уважение и коректност. Изисква се само това, ни повече, ни по-малко. Във втората алинея на същия текст е посочено, че служителят се съобразява с правото на личен живот на колегите си. Това означава, че е начертана ясна разграничителна линия между професионалния и личния живот, при и по повод изпълнението на публичната служба.

Затова в методологиите за оценка на корупционния риск трябва да бъде изрично отразен индикатор, касаещ лични отношения между колеги (съвместно съжителство, сватовство, и други от подобно естество). Също така, в етичните стандарти за поведение трябва да са въведени ясни и категорични забрани за прояви на отношения от личен характер на служебното място, със съответните санкции за това. В системите за проверка на почтеността пък трябва да са заложени ясни правила и критерии относно изпълнението на правомощията или задълженията по правомерен път в интерес на гражданите и обществото, а не на колегиално-приятелския кръг.

Заключение

Новото законодателство изисква еволюционни подходи към правни и етични институти и явления. Разгръщането на съдържанията, влагани в правните норми, ангажирани с обществения и държавен интерес, е императивно правило при цивилизационния растеж към правомерност.

ãд-р Младен Младенов, 28 януари 2018