В статията „Интегритетът и публичната служба”, публикувана в Интернет-страницата на Професионалното обединение на държавните служители http://pods-bg.org/?p=1799 на 22 юни 2014 г. бе подробно развит комплексния характер на феноменът „интегритет“. И в екзистенциалната, и в социалната му характеристика обаче интегритетът изисква предвидимост в поведението. За служителите в публичния сектор това е повече от необходимо, понеже е в основата на доверието на частните субекти към институциите.

Продължаващите вече десетилетия реформи в публичния сектор (съдебна и административна реформа) вече достигат до точката на създаването на нови специализирани институции за интегритет (почтеност), както и до разширяването на правомощията на вече съществуващи такива институции или отделни административни звена в тях.

Проблемът е, че нито едно перфектно законодателство, нито едни детайлни вътрешни процедури, нито прилагането на чужди добри практики биха имали някакъв ефект, ако са „само на хартия“. А те най-често са в това положение, когато упорито се отказва да се признае очевидното. Именно това неадекватно състояние на нещата довежда до рудиментиране на индикаторите за липсата на интегритет в публичния сектор. Тоест – функциите на тези индикатори или нямат никакво значение, или играят точно обратната роля. В контекста на настоящето, вместо да заострят вниманието на ръководството (и на контролни, одиторски и надзорни органи и звена), тези показатели като че ли указват на другите служители да копират определено поведение, за да придобият същия статус като служителя, към когото се отнасят индикаторите.

Трябва да се направи уговорката, че съотнасянето на един или дори два или три от долупосочените индикатори към даден служител в публичния сектор само по себе си не е достатъчно, за да се направи категоричен краен извод за липсата на интегритет. Поради здравия разум обаче, това най-вероятно е точно така. Въпреки множеството спекулации за обратното, трудно биха били оспорени десетте най-видими подобни индикатори, които ще бъдат изредени тук.

Необичайно висок материален стандарт на живот

Един служител в публичния сектор няма как да притежава изключително скъпи жилища,  автомобили, дрехи, електроника. Простата логика е, че дори да са високи (но е спорно дали са), възнагражденията в публичния сектор са лимитирани във видим размер. Но дори да има материалните възможности за това (наследствено имущество, предишен успешен бизнес), той/тя не би трябвало да парадира с тях, защото общественото настроение веднага свързва това положение с евентуални корупционни практики.

Необичайно висок идеален стандарт на живот

Ангажирането с аристократични хобита, заниманието със скъпи спортове, безкрайни посещения на козметични и спа-процедури, пристрастието към гурме-кухнята, увлечението по „нощния живот“, както и постоянните пътешествия към близки и далечни дестинации води до заключението за безотчетност на разполагаемите средства. Извън ограниченията на възнаграждението за публичната служба, тези средства най-вероятно идват от корупционни практики (макар и други житейски възможности да не са изключени – например да се осигуряват от близък човек или роднина).

Наличие на алкохол на работното място

Алкохолната зависимост поначало води до липсата на екзистенциален, а впоследствие – и на социален интегритет. Пристрастяването до степен същото да бъде удовлетворявано и на работното място е показател за невъзможността да се разчита на това лице както в личностен, така и в професионален план.

Склонност към лични празници на работното място

Когато личните празници се отбелязват в работна среда се развива картината на лично его, съчетано едновременно с желание за харесване от околните поради липса на самочувствие и игнориране на предназначението на работното място. Смесването на лично и професионално качество (а понякога – на колеги и на лични приятели като гости на мероприятието) води до невидими, но тежки зависимости в бъдеще.

Честа смяна на личностния статус

Правото на личен живот е неприкосновено. Но когато един служител на публична служба има необичайно много промени в личния си живот (множество срещи и раздели с партньори; преминаване от светско към религиозно и обратно; както и смяна на социалните роли и идентификации в смисъла на gender), то това говори за непоследователност, която базово изключва интегритета в публичната служба, най-малкото поради това, че усилията са свръх-ангажирани в личностната транформация, а публичната служба за това лице вече няма значение.

Нееднократна миграция от частния към публичния сектор (и обратно)

Правото на труд също попада в категорията на конституционнозакрепените права. То се проявява в свободния избор на професия и място на работа. Но множествената миграция между частния и публичния сектор създава съмнения (които често съвпадат с истинското състояние на нещата) за наличието на „пета колона“ на корпоративни структури в публичния сектор или за „спасяването“ й в първосредата, т.е. – лицето обслужва частни, а не публични интереси в качеството си на публичен служител, а когато се дискредитира, се връща при своя действителен патрон.

„Добрите“ хора

Служител в публичния сектор, който постоянно предлага помощта си на колегите и на ръководителите си, без тя да е търсена, е повече от съмнителен. Поради характеристиката на публичната служба, там са налични разделение на труда н сепариране на функциите, обезпечени със законоустановени правомощия и с разписани детайлни длъжностни характеристики. Именно затова един „добряк“ в такава ситуация би изглеждал нелепо, а всъщност най-вероятно желае да „обсеби компетенции“ или най-малкото – да се добере до служебна или друга защитена от закон тайна. Не е трудно да се предугади как би използвал същата след това, или поне човешкият опит е дал безброй пъти един и същ отговор на тази загадка.

„Оправните“ хора

В един човешки колектив винаги има поне по един субект, който може да ви „осигури незабавно“ дефицитна стока или услуга. Понеже в свободната пазарна икономика стоките са свръх-налични, дефицитни са само услугите. Бързо обслужване от автомонтьор, достъп до лекар-специалист, отстъпка от цената при абонаментно обслужване – това го може само „оправния“ в организацията. Само че, за да прави това в лично качество за някой, най-вероятно изисква нещо в замяна, но в публичното му качество. Лесно можем да познаем каква би била търсената насрещна престация в организация, която например възлага сериозни обществени поръчки.

Силна склонност към слухове

Обикновено слуховете и клюките са най-бързият канал за предаване на информация. Странно е, че не се отчита обаче и една особена тяхна характеристика – че те са инструмент за влияние. Това става чрез въздействие върху емоциите – страх, раздразнителност, радост и други. Когато някой влияе върху служител на публична служба чрез слухове и клюки, това има обратния ефект върху публичния интерес, понеже експлоатира персонални чувства. И двете лица – активно- и пасивноупражняващият клюки и слухове имат нисък праг на интегритет в публичната служба, защото съпреживяват състояния от улицата (пазара, площада), а не се задълбочават върху професионалните си задължения и отговорности.

Авантюристите

Е, трудно е да бъде убеден който и да е здравомислещ човек, че бивш член на Чуждестранния легион ще кандидатства за младши експерт (та дори и за директор) в организация от публичния сектор, с преобладаващи дейности във връзка с административното обслужване. Личностната психологическа настройка на такива лица е несъвместима с изискванията към работно време и работно място, присъщи на публичната служба. Тук интегритет е невъзможен поради фундаментални разминавания между атитюдите на личността и характеристиките на ангажиментите в публичния сектор. Истинска енигма е какво точно е мотивирало такова лице към кандидатурата му.

Индикаторът тук (както и в горните девет случая) обаче е с толкова ярък червен цвят, че по-скоро би трябвало да се търсят контра-аргументи, че интегритетът е наличен в пълния му изискуем от закона и обществените очаквания обем.

Това означава, че при изследването на въпроса за наличие за интегритет и малкото съмнение насочва за липсата му. Тоест, тук доказателствената тежест е обърната. При наличие на някой от горните индикатори, служителят трябва да разясни и докаже, защо въпреки наличния индикатор, интегритетът съществува на законно и морално основание.

Кадърните, отговорни и почтени служители в публичния сектор заслужават да работят в среда, заобиколени от колеги (и ръководители) със същите характеристики. Гражданите на Република България (които са граждани и на Европейския съюз) изискват почтеност от служителите в публичния сектор на базата на общите споделени ценности на правовата и демократична държава.

д-р Младен Младенов, 24 юли 2015