Понякога е абсолютно необяснимо терзанието на някои държавни служители във връзка с професионални избори, които влияят върху личната им сфера. Някои от тези дилеми въобще не би трябвало да се поставят, други са лесни като избор, а трети дори не е нужно да се драматизират, защото който и от двата избора да се направи, това не би повлияло толкова съществено нито на професионалния, нито на личния живот на държавния служител. Без претенции за някаква изчерпателност, в настоящето изложение ще се разгледат най-ежедневните и широкоразпространен дилеми, срещани при държавните служители.

Дилема № 1: Да изпълня ли незаконосъобразна заповед?

Ето, такава дилема не може да съществува при изпълнение на държавната служба. Ако е налице терзание между двата избора – да се изпълни или да не се изпълни незаконосъобразна заповед, то лицето въобще не би трябвало да е държавен служител, защото влиза в противоречие с чл.18, предложение първо от Закона за държавния служител (ЗДСл), където е въведен принципът на законност при изпълнение на държавната служба. Не е нужно да се обяснява отново и отново христоматийното положение на чл.24, ал.1 от същия закон, което е категорично, че държавният служител е длъжен да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители. Тоест, задължението за изпълнение е по отношение на законосъобразните актове и заповеди. И за да се съществува въобще дилема от нормативен характер, втората алинея на чл.24 от ЗДСл указва, че държавният служител не е длъжен да изпълни неправомерна заповед, издадена по установения ред, когато тя съдържа очевидно за него правонарушение. Това означава, че при видима незаконосъобразност на заповедта, тя не се изпълнява. Правото като система на логиката действа на изчерпване. При настоящата хипотеза, дилемата се разрешава още тук, и няма нужда да се спекулира с третата и с четвъртата алинеи на чл.24 от ЗДСл.

И нека веднъж завинаги се каже ясно – горното принципно положение няма нищо общо с последващите позитивни или негативни отношения между държавния служител и издалия незаконосъобразната заповед или акт горестоящ орган/служител. Защото впоследствие може да има други горестоящи (динамично състояние). Но законосъобразността/незаконосъобразността по конкретен случай е завинаги (статично състояние).

Дилема № 2: Да отстоявам ли индивидуалността си вътре в работния колектив?

Много често се наблюдава деперсонифициране на държавния служител, неговото “разтваряне” в колектива. Това е прекалено и няма нищо общо с добрите колегиални отношения, основани на сътрудничество. В държавната служба е важно да се спазват нормативните правила, процедури и стандарти на поведение. Законодателството не изисква личностна униформеност на държавните служители. При погрешното поведение в такава измислена дилема често се наблюдава пълна неадекватност за дълго време (понякога – завинаги) на бившия държавен служител, след като е прекратено служебното му правоотношение и се е породила невъзможност за идентифициране със служебния колектив. Личността е фатално „изтъняла“, което е опасно за обществото.

Дилема № 3:  Да поставям ли на приоритетно място личния си живот?

Простото спазване на разпоредбите на чл.18 и следващи от ЗДСл в държавната служба е достатъчно. Престараването нито е нужно, нито е полезно. Все пак, в държавната служба е налице принципът на йерархическа подчиненост и в повечето случаи е невъзможно да се даде индивидуален свръхрезултат, отделен от организационното звено или цялата администрация на органа на държавна власт.

Затова, личният живот се развива в широките конституционни рамки на правата и свободите на гражданите. Малкото възможни ограничения са свързани с Глава шеста „Лично поведение“ от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Ако обаче трябва да се избира между професионалния и личния живот (поради несъвместимостта им в даден момент), това не трябва да се превръща в драма, и със сигурност не трябва да пречи на държавната служба. Изборът е личен и трябва да се направи категорично.

Дилема № 4: Да поемам ли инициатива в работата?

Да, инициатива трябва да се поема от всеки държавен служител, но това трябва да е съобразено както с целите, поставени пред органа на държавна власт и неговата администрация, така и със сложните взаимоотношение вътре в самата администрация и нейните организационни звена. Служител, който никога не е проявявал инициатива, може да бъде освободен, без това да повлияе по никакъв начин на държавната служба.

Дилема № 5: Да се стремя ли към развитие в кариерата?

Здравомислещият държавен служител се стреми към развитие в кариерата, доколкото това отговаря на стандартите на държавната служба. Нито излишна скромност, нито дразнеща нескромност имат място тук. Парадоксално, но стабилитетът по смисъла на чл.18 от ЗДСл включва динамичност на възможностите за професионалното развитие на всеки един държавен служител. Стабилна е държавната служба, развитието в нея е очаквано като резултат.

Дилема № 6: Да оспорвам ли оценката на изпълнението?

Когато държавният служител е убеден, че не е оценен подобаващо, винаги трябва да оспорва това изпълнение. Такъв подход защитава не само личното и професионално достойнство, но и е своеобразен коректив на оценяващия служител, ако е налице грешка в преценката му по отношение на оценявания служител. Със сигурност обаче това е основа за бъдещ спокоен и колегиален разговор между ръководител и подчинен.

Дилема № 7: Да създавам ли близки приятелски отношения с колегите?

И в държавната служба, както и в частната професионална сфера действа правилото, че лицата са там по работа, а не да се харесват или не един друг. Разбира се, едно ведро и възпитано поведение е повече от необходимо. Но приятелските и особено други връзки (кумове, кръстници, сватове) не само са непремерени, но понякога са направо вредоносни. Защото нарушаването на емоционалната лична връзка винаги рефлектира на професионалната такава. Като последица единият, а понякога и двамата държавни служители след тежки скандали и неблагополучия често губят служебното си качество.

Дилема № 8: Да се развивам ли в личностен и професионален план?

Държавната служба не е ограничител, напротив – тя би трябвало да е инкубатор за по-комплексни личности. Именно присъщото й качество на стабилитет дава повече възможности за развитие, отколкото несигурния статус „вън“ от нея. Много жалко е, ако държавен служител не използва пълноценно пребиваването си в администрацията, за да придобива нови знания, умения и квалификации.

Дилема № 9: Да се притеснявам ли за работното си място?

Няма нужда. Държавата по начало не е задължена никому за осигуряване на работна заетост. Изкривяванията в последните десетилетия (вече почти век) са довели до илюзията за „сигурност само на държавна служба“. Някои органи на власт и техните администрации утре може въобще да не съществуват, а функциите им да се поема от частния сектор в много по-успешен порядък. И да, съвсем не е вярно, че „без нас не може“. Може, и още как. Общественият организъм е регенерираща система. Липсващите части винаги се възстановяват. По-скоро въпросът би трябвало да е – ако не съм на държавна служба, как ще се реализирам?

Дилема № 10: Да напусна ли държавната служба?

Това е горната хипотеза, но причинена от волята и действията на самия държавен служител, а не по независещи от него причини. Тази трудна дилема може да бъде разрешена, като се прецени доколко държавната служба все още удовлетворява личността, която е ангажирана с нея. Ако чувството е, че повече няма какво да се даде на държавата и обществото, както и че повече няма какво да научи от професионална и личностна страна, с облекчение трябва смело да се напусне. Така ще се даде възможност на млади и енергични хора да се включат в работата за общото благо. В повечето случаи те са по-адекватни, по-знаещи, по-можещи и по-смели по отношение на действителността днес. Това, което е било навремето, остава в прерогативите на историците на държавната служба.

автор: д-р Младен Младенов, 28 януари 2016