De Vliegende Hollander

автор: д-р Младен Младенов

Фактите

По дефиниция, фактът е реално събитие или действие. Описаните в долния абзац факти се характеризират в смисловото си единство към някои примерни извадки от сутрешни и следобедни занимания, пряко наблюдавани и лесно доказуеми:

Кинопрожекция в мола. Йога, салса, бачата, меренге, кизомба, плуване, аеробика, бокс, кънки, тротинетка и скейтборд. Каране на велосипед в парка, по централните столични булеварди и по малките квартални улички. Shopping. Навъртане на поне 6 (шест) километра ход пешком при среден темп на вървеж. Beauty procedures. Обеди до късния следобяд в условията на slow food. Кротко наблюдение на минувачите от кафенетата, бирариите и ресторантите на „Витошка“, както и от пейките на този булевард. Хоби-занимания със съмишленици в областта на филателията, нумизматиката и оръжейното изкуство. Игра на шахмат в парка. Космически leisure. Протагонистите във всички тези истории до един са действащи държавни служители или лица, получаващи възнаграждения от публични ресурси (без значение в коя от трите власти или в кой отрасъл на икономиката, науката или изкуството се реализират тези лица).

Обстоятелствата

Обстоятелствата представляват взаимовръзката на проявените в обективната действителност факти, като тук релацията е насочена към времевата принадлежност на афишираните професионални занимания на лицата, попаднали в описанието на горните примери.

Редовно работно време. Извън обедната почивка. По данни на същите лица или на техни колеги – не в период на ползване на законоустановен отпуск. Също така – не се установяват данни за инцидентен случай на отиване или връщане на място, с цел изпълнение на служебни задължения. Не са се запътили към професионално обучение.

Като обобщение на възможните работни хипотези относно обстоятелствата – не се намира нито едно валидно обяснение, което да оправдае несъответствието между формално-юридическото документално съществуване на служебно правоотношение (с основни характеристики – време и място за изпълнение на конкретни служебни задължения) и реалната индивидуална волност (неограничена от каквото и да е време, място или задължения).

Парадоксът

Всичките горни описания изглеждат невъзможни за възприемане, понеже влизат в явно противоречие с обичайната логика на ежедневните човешки занимания, свързани с типичното разбиране за работа и/или труд. Изключително забавно е как сериозна част от хората табуират по един жалък начин негативните явления в обществото, защото описаните са именно такива. Въпреки табуто, тези ситуации наистина се срещат често.

Явно обаче тук се касае за феномена De Vliegende Hollander (нидерл., Летящият холандец), който в хубаво време остава невидим за очите…на органите на власт и на преките ръководители на тези държавни служители. Но всичко това е нетърпимо и дразнещо видимо за осъзнатите граждани. Все пак, поради калибърът на обществото, повечето лица се познават помежду си. Летящият холандец има е и един явен недостатък – той е и тук, и там, и навсякъде – и всъщност увеличава риска за неговото забелязване от околните.

Условията

Горните невъзможни за възприемане противоречия между нормалното и обичайно поведение и явно неадекватното такова е само привидно. Това е така, защото очевидно нормативните изизсквания във връзка с публичната служба не се припокриват в действителността с условията за същинските качества, търсени при дадена позиция ad hoc.

За да бъде обяснен парадоксът са възможни няколко условия в житейското уравнение, при наличието на които ситуацията се развива до горния резултат.

Първото условие е описаните протагонисти да са търсени за специфични, специални и екстраординерни роли. Те са „точните хора“. Със сигурност, техните мисии нямат нищо общо с длъжностната характеристика или пък те и техните ментори въобще не се интересуват от нея. Явно, тези назначения имат нуждата от сериозни и задълбочени проверки, одити, анализи и изследвания.

Второто условие е че същинската работа в публичната сфера е толкова дефицитна, че множество държавни служители страдат от липса на такава. Очевидно, за да се премахне този дискомфорт е време за една сериозна реформа, насочена към оптимизация и на целеполагането, и на опростяване на работните процеси, и на структурата и числеността на организациите в публичния сектор. Същото би могло да се случи дори и без стратегии, планове, платформи, визии и цели, а само на базата на здравия разум и на видимите самоналагащи се изводи.

Обратно на първите две – третото условие би било абсолютно и безусловно приемливо, ако всички служебни задължения са изпълнени законосъобразно и в срок. В такъв случай, нито работно време, нито работно място биха имали значение. Но това условие влиза в противоречие с общоизвествия факт, че гражданите не са доволни от резултатите и от обема на работата на заплатените с техните данъци публични служители. По подобен начин, то е несъвместимо с второто условие, защото няма как да изпълниш нещо законосъобразно и в срок, ако това нещо не съществува. Следователно, третото хипотетично условие не е налице и не е предмет на изложение тук. С него е възможна среща в статията „Работното време в публичната сфера“ http://pods-bg.org/?p=2500.

Афектът

Няма начин отговорните, почтени и дисциплинираните държавни служители да не са афектирани от този текст. На тях всичко това им изглежда невъзможно. Може би е така, но само и единствено за тях. За други това е ежедневие. Затова, нека свестните служители сами за себе си направят един простичък тест: да се огледат в помещението, в което работят и в съседните две работни помещения. С учудване ще забележат, че повече от половината им колеги липсват. Вече знаят къде се намират. И органът на власт би трябвало да знае. И прекият ръководител. Гражданите обаче не само знаят фактите в началото на изложението. Те все повече губят доверие в институциите и въпросът вече става ведомствено-екзистенциален. Настоящето е интригуващо, нека видим бъдещето.

©д-р Младен Младенов, 19 юли 2018