Je ne sais quoi

автор: д-р Младен Младенов

Кампании, приоритети, стратегии, декади, концепции, семинари, конференции, национални съвети, кръгли маси. Попълване на таблици, изпълнение на планове, допълване на информация, издаване на бюлетини, изпълнение на проекти, изготвяне на годишни отчети. Цитиране на регламенти, директиви, конвенции, пактове, компактове, кодекси, закони, наредби, инструкции, заповеди, стандарти, процедури, устройствени правилници, вътрешни правила, формуляри и алгоритми. Няма спор, че администрацията е много добра във всички тези аспекти на дейността си.

Въпросът е – а налице ли е видим резултат за държавата, обществото, бизнеса, и най-вече – за отделния индивид от всичко гореказано? Бюрократичният отговор е: „категорично „Да!“, и най-често се доказва именно с горните отчети, проекти, стратегии…Този отговор е обаче е неудовлетворяващ за всички субекти извън администрацията. Житейската логика не го търпи, не го харесва, не го приема.

Проблемът е, че е налице първоначална логическа спекулация, изразяваща се в твърдението, че „Отчетената планирана дейност е изпълнената такава“. Всеки разумен индивид знае, че това не е задължително да е така, напротив – често става въпрос за най-малкото – заблуда, а над нея понякога – за фалшификация, измама и надлъгване.

Крайно време е да се излезе от игото на формата, и да се тръгне по пътя на действието. Естествено, то не може да излезе извън нормативните изисквания и от политическите стратегии. Но действието предполага само съобразяване, не и „празно декламиране“, каквото всъщност се наблюдава понастоящем в работата на администрацията. Затова, с нетърпение се очаква коя ще бъде първата административна структура, която ще приложи в ежедневната си работа подходът Je ne sais quoi (фр. „Не знам какво“). При него действието се извършва, за да се постигне по-високо качество на дейността, без да може точно да се опише предварително как ще стане това. И наистина – трудно е да се опише с думи желанието, намерението, убеждението, импулсът нещо да стане по-добро, по-качествено, а в контекста на настоящето – и по-законосъобразно. Не може да се каже „точно какво“, но то трябва да се случи. Изглежда безотговорно, но точно това е правомерното и ангажирано действие, ако е справедливо.

Пародоксът е, че в продължение на няколко десетилетия пропагандата на лица и групи, които се облагодетелстваха за сметка на всички останали, твърдеше, че е важна „Системата, а не личността“. Оказва се, че истината се корени точно в обратната функционална връзка. Само добронамерени и осъзнати хора и групи могат да изградят ефективна, устойчива и благоденстваща система. Другото е само клиширано декламиране, най-често с цел машинация, именно от деятелите на камарилата.

Администрацията трябва да заработи дръзко, атрактивно, проактивно, артистично, отличаващо се, учудващо, ефективно, експериментално. Понеже по начало тя е изпълнителна, горните проекции винаги ще бъдат в пистата на законосъобразността. Но трябва да започне „да прави нещата“, а не „да ти отчита“. В този смисъл, маниерът Je ne sais quoi е познат на всички и под логото Just do it!

©д-р Младен Младенов, 20 януари 2019