ДИВЕРГЕНТНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ И ХЮБРИСЪТ

автор: д-р Младен Младенов

            Честните, почтени и кадърни служители са най-големият актив на всяка една организация. При институционалния дискурс се очаква всяка една организация да се вмества в нормите на обществените очаквания, за които е създадена.

              Дивергентната организация обаче е тази, която поддържа отклоняващо се от мисията, визията и стратегическите й цели (най-вече в частния сектор) и от функциите, задачите и правомощията й (най-вече в публичния сектор) поведение.

            Това поведение е извън нормите, уреждащи статута й, като в частния сектор това най-често са учредителни, устройствени и корпоративни съглашения и канони, а в публичния сектор това са законови разпоредби и вътрешноведомствени правила.

            Колкото по-явно е нарушаването на тези норми, толкова по-видна е дивергентността на организацията. Причините за отклоняващото се поведение могат да са различни – от пропуски и немара, през незнание и неадекватност, до груба арогантаност и цинизъм. Тук, разбира се, може да става въпрос за непрофесионално поведение на отделни служители, но най-често се касае за неофициална, но мълчаливо санкционирана от ръководството политика.

            Съвременният свят, очакващ предсказуемост и сигурност винаги е шокиран от организация-дивергент. В частния сектор пример в тази насока би била една търговска корпорация, която е заложила в своето лого изразът „Стремим се към загуба!“. В публичния сектор администрация-дивергент би била тази, която отказва да предоставя административни услуги на гражданите и бизнеса явно или чрез безотговорно бездействие в продължителен период от време.

                Достатъчно е да напомним примера, познат ни от статиите „Прокрастинация и администрация“, http://pods-bg.org/?p=2568 и „Административната асиметрия“ http://pods-bg.org/?p=2583. В крайна сметка, този библейски случай приключва по много мъчителен начин и при едно арогантно нехайство чак на 95 (деветдесет и петият ден). И произнасянето е само по едното от двете искания. Тоест, работата е свършена само на ½ (една втора) част от дължимата по закон. И то след 31 (тридесет и едно) разменени електронни съобщения. При 19 (деветнадесет) телефонни разговора. При 8 (осем) разговора „очи в очи“ с различни служители в организацията. При 3 (три) лични посещения на място в сградата на организацията. И – забележително (!) – при един сериозен разговор лично с ръководителя на същата тази организация и то конкретно по възникналия проблем с безотговорната немара на негови подчинени служители.

            Организацията-дивергент създава ситуация на хюбрис. Последното, само по себе си е най-крайната форма на арогантност, породена от самодостатъчност, горделивост и надменнност. Хюбрисът живее в делюзионен свят, създаден „сам-от-себе-си-и-за-себе-си“. Той е „самооправдаваща-се-основателност“. При него е налице свръх-ценност и свръх-себеоценяване, което обаче не намира опора в действителността. Хюбрисът се изрязява в прекалена горделивост и самоувереност, които обаче не могат да бъдат обосновани в техния ексесивен вариант. Хюбрисът е обиден към всички останали и поради същността си, и поради формата на проявлението си.

            Всеобщоизвестно е, че хюбрисът предполага незабавно и круто наказание. Той задейства друг социален феномен, а именно – „вина поради асоциация“. По друг начин казано, самото качество на член на една организация-дивергент прави даден субект съпричастен към нейното отклоняващо се поведение и отговорен за санкционните последици от неправомерното й поведение. Това означава, че въпреки наличието на почтени, отговорни и кадърни служители в организациите в публичния и частния сектор, когато последните се държат като дивергенти, хюбрисът касае всеки един член на организацията. Виновни „няма“ – виновни са „всички“. Организацията, чрез непочтеното си поведение е засегнала неправомерно права, свободи или интереси на външни за нея субекти. Всеки един нейн член е виновен и трябва да понесе отговорност. Точно поради тази причина могат да бъдат напомнени случаи, при които се ликвидират цели структури на уж утвърдени организации.

С голяма степен на вероятност може да се предположи, че този процес ще бъде засилен в най-скоро време. Хюбрисът е последица от дивергентното поведение на организациите, а техните работници и служители не могат да се осланят само на личната си отговорност. Корпоративната им отговорност в модерната правова държава и в демократичното общество е проявление на фундаменталното изискване за поддържане на обществения интерес. При нарушаването му чрез корпоративен цинизъм, последиците са свързани с преустановяването на съществуването на част от или на цялата организация. Именно затова всеки работник или служител понастоящем е длъжен да се бори срещу дивергентността и да не допуска хюбрис в своята организация, за да не се стигне до „виновност по асоциация“. Това е преди всичко отговорност към себе си. Затова обществото трябва да подкрепя с всички сили порядъчните и коректни служители в организациите с обществено въздействие.

©д-р Младен Младенов, 26 юни 2018