автор: д-р Младен Младенов

Съвременната администрация е свръх-натоварена с очаквания от страна на обществото, свръх-ангажирана с функции и задачи, свръх-обременена от регулации и процедури и свръх-претрупана от лоши практики. Нейната ефективност всекидневно е поставяна под съмнение както от гражданите, така и от политиците. Затова тя няма друг избор, освен да използва всички запаси и източници, с които разполага. Някои от тях не се използват, поради това, че ръководителите нямат идея за съществуването им. В настоящия текст ще бъдат маркирани само някои от тези скрити ресурси за ефективност на администрацията.

На първо място трябва да бъде посочена личната почтеност на ръководството – от органа на власт до всеки един служител с ръководни функции. Почтеността, като част от етичните правила е от изключително значение за доверието на другите в една общност. Поради формалния характер на ръководството в една модерна организация именно личния пример на ръководителя задава не само жалоните на поведение на останалите членове на групата, но и мотивира същите към формиране на общи цели, базирани на едни и същи ценности. Когато ръководителят е почтен, справедливостта като разпределение не само на отговорностите, но и на правата (включително и върху блага) се предполага, защото са налице сигурност, последователност и предвидимост в критериите за съобщност. Житейската логика води до единствения верен извод, винаги доказван и от практическия опит на хората – при почтеност от страна на ръководството ефективността на организацията нараства в пъти.

Като втори скрит ресурс може да се търси персоналната ангажираност на ръководството в изпълнението на задачите. От един ръководител дефинитивно се очаква да може да изпълни която и да е задача на който и да е свой подчинен. Един ръководител, който само „командори“ е напълно „олекнал“ в очите на подчинените си. Също така по презумпция се приема, че ръководителят трябва да дава пример за изпълнение на задачите чрез „майсторско изпълнение“. Естествено, трябва да се внимава да не се заменя ръководната функция с чисто изпълнителска такава. Но при персонална ангажираност на ръководството в производствения процес (особено при спешни, трудни и опасни задачи, както и при кампанийност), ефективността на цялата организация повишава своето ниво с един голям енергиен импулс.

Третият скрит ресурс на администрацията е категоричността на задаване на високи етични стандарти в организацията. Един добър съвременен ръководител не трябва да се успокоява, че ежедневните тактически задачи са изпълнени. Погледът трябва да бъде напред и нагоре. Тази визия включва и приемането на организационни ценности от висок калибър. Този процес трябва да е категоричен до неотстъпчивост. Хилядолетният опит в човешките общества е доказал, че разпадът им започва с опошляването на правилата за поведение в ежедневието. Затова една модерна администрация би трябвало всекидневно да търси нови нравствени критерии за регулиране на отношенията в нея. По правило, те трябва да се зададат от едно отговорно и просветено ръководство, което не се води нито по ниски, нито по средни стандарти за поведение.

И четвърто последно, като правило трябва да е налично делегиране на управленски правомощия на служителите, възприемани за морален еталон. Тези личности в организацията обикновено са възприемани като неформални лидери. Но дори това все още да не е така (например – поради ниското средно етично ниво на членовете на организацията), това трябва да се поощрява от висшето ръководство на администрацията. Обяснението е просто – служителите с високи етични критерии със сигурност притежават качества като изпълнителност, целеустременост, ангажираност и отговорност. Възлагайки им управленски правомощия, дори и в условията на работни групи ad hoc, ръководството отключва един огромен скрит ресурс за повишаване на ефективността в администрацията.

Българската администрация се справя доста успешно с предизвикателствата на динамичната действителност. За съжаление, налице е една прогресираща демотивация на редовите служители. Тя е породена от множество фактори, но един от тях е често срещаната неадекватност на ръководните служители в администрацията. В голям брой от случаите не могат да се открият дори базови аргументи за позиционирането на точно тези лица на ръководни позиции. Но в не много често срещаните случаи на почтено ръководство, лично ангажирано с дейността, задаващо високи етични стандарти и делегиращо управленски правомощия на високоетични служители се наблюдава една висока ефективност на самата администрация, поради интелигентното използване на скритите й ресурси. Тези администрации и тези ръководства са пред очите на цялото общество и обективната висока оценка за тях не е оспорвана от който и да е. Време е да се приложат тези добри практики и в останалите организации в публичния сектор.

д-р Младен Младенов, 8 януари 2018