На 24 октомври 2017 г. влязоха в сила измененията и допълненията на Постановление № 67 на Министерския съвет от 2010 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности, извършени с Постановление № 228 на Министерския съвет от 20 октомври 2017 г. (обн., ДВ, бр. 85 от 24.20.2017 г.). На пръв поглед нищо съществено не се е случило – едни заплати на висши служители в изпълнителната власт се определят в проценти от заплатите на техните ръководители.  Звучи логично, но…. Само на пръв прочит.

Подходът до сега беше ясен и разбираем за обикновения гражданин, който имаше правото да знае как и в какви размери се определят възнагражденията на хората, които поемат управлението на държавата и на нейната администрация. Сега виждат едни проценти и съотношения на възнаграждения, обвързани с други възнаграждения, определени в проценти от трети възнаграждения …. Дали някой обикновен гражданин разбра какви ще са реално размерите на възнагражденията на заместник-министрите и на началниците на Политическите кабинети на министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, каква сума ще получават ежемесечно?  Едва ли.  Някои медии повдигнаха въпроса, но и за тях изчисленията им се видяха твърде сложни.  Дори и ние, като Професионално обединение на държавните служители /ПОДС/ – хора от „кухнята“ така да се каже, не разбрахме.

Подходът до сега, беше матричен и обвързан в логична проследимост и съотношения  с получаваните възнаграждение на всички служители в държавната администрация. Имаше фиксирани минимум  и максимум на възнагражденията в определени рамки. Действащата методика до извършената промяна даваше възможност възнагражденията да бъдат определяни по нива: за заместник-министрите от 1 000,00 лв. до 2 700,00 лв.; за началника на Политическия кабинет на министър-председателя от 1 200,00 лв. до 3 100,00 , за началника на Политическите кабинети на заместник министър-председателите от 1 000,00 лв. до 2 700,00 лв.; за началниците на Политическите кабинети на министрите от 800,00 лв. до 2 600,00 лв. А от тук нататък – само много информирани статистици могат да се ориентират в материята и да изчислят съответните размери на дължимите възнаграждения, при това променливи във времето.

Това, че възнагражденията на лицата, заемащи изброените длъжности бяха твърде ниски спрямо някои достигнати нива на държавни служители в администрациите беше безспорен факт,  при това лесно поправим. Би могло да се постъпи прозрачно и нормативно обосновано като възнагражденията се определят до възможните максимални размери, определени в ПМС № 67 от 2010 г. или да се повишат тези максимални размери.

Приетият и реализиран подход бе изненадващ!    Единствено на основата на „политическо решение“  проектът на Постановление № 228 на Министерския съвет от 20 октомври 2017 г. се прие скоростно без публично обсъждане, без да се дават бележки при междуведомствено съгласуване. Няма как да спестим определението на този подход като крайно непрозрачен, укорим като практика и напълно незачитащ правилата за приемане на такива актове. Подозираме, че един от мотивите на този подход е бил: „Гражданите реагират негативно на дразнещи с размерите си цифри, а не на непроследими  съотношения, да не им предоставяме поводи за излишни вълнения и недоволство “.

Считаме, че професионалният подход следваше да бъде не „политическо решение“ на парче, засягащо само избрани висши служители от политическите кабинети, така наречените „политически назначения“. Решението следваше да бъде цялостен нов  модел, заложен в нормативен акт от по-висока степен, с който да се постигне справедливост  при определяне на възнагражденията не само в разглежданите категории висши служители, но и за ръководителите на административни структури като: председателите на държавни агенции и държавни комисии, членове на държавни комисии, изпълнителни директори и заместник-изпълнителни директори, кметове, заместник-кметове и др., осигуряващи изпълнението на държавната политика, бранещи интересите ни като потребители, защитаващи правата ни като граждани.

Във всяко управление представителите на властта се крият зад компромиси наречени „политически решения“, които често са непрозрачни, противоречиви от гледна точка на целесъобразност и законосъобразност и необвързани с публичния интерес. Независимо дали са политически фигури, държавни служители или временно наети в администрациите, тази категория държавни служители в широк смисъл на думата се издържат от публични средства, от данъците на гражданите. Ето защо, считаме, че механизмът за определяне на възнагражденията следва да е прозрачен, ясен и по категоричен начин да обосновава своите цел и полза.

Пък и проблемите с модела на заплащането в администрацията не започва и не свършва с изброените лица. Нееднократно ПОДС поставя въпроса за вече безформената матрица на заплатите в администрацията, където минималните възнаграждения за голям брой длъжности, в т.ч. най-високото експертно ниво и няколко ръководни нива, са равни на минималната заплата. Това дори хипотетично погледнато е недопустимо. А за съжаление това не е хипотеза, а факти. Става дума за хора, които имат отговорности и задължения, ограничения на права  и пр. и които могат да бъдат наети срещу минимална заплата, дължима на заети лица без особени изисквания и задължения. Очаквахме този проблем да намери цялостно „политическо“ и експертно решение в съответните наредби и постановления, за да се постигне справедливост в определяне на възнагражденията на всички категории служители в администрацията. Както виждаме тези проблеми, явно са второстепенни и не подлежат на скорошни решения. Постановлението поставя и други немаловажни въпроси, свързани с коректност, уважение към закони и правила, отговорност и пр.

Административната отговорност от това т.н. „политическо решение“ е неясна,  а политическата отговорност е с отложено действие – на следващите избори примерно.

Избран е безспорно неефективен и компромисен способ, чрез който се постигат само нови разходи на публични средства, нови „политически решения“, нови компромиси и като цяло – размита отговорност.  Тази подход,  макар и не веднага, ще се оценява и усеща остро от обществото, отзвукът ще е повсеместен и главно води до извода, че всяко нетрадиционно, необосновано, нецелесъобразно, заобикалящо  законосъобразността управленско решение носи емблемата „политическо“.

Смисълът на думата „политика“ е умението да се управлява добре държавата и чрез действията по това управление, контролирано да се влияе върху населението, зачитайки интересите и правата му.   За съжаление  едва ли разбирането и правенето на политика се приема като необходимо умение при подбора на кандидатите за влизане в политическия елит, умение което да се изисква, проверява  и развива.

Политическите решения за промени от какъвто и да било характер или адаптации на официалната политика следва да се вземат единствено чрез аргументиране,  достатъчно обсъждане и постигане на консенсус от страна на активната общност, както относно необходимостта им, така и относно формулировката им.

На практика в България това конкретно „политическо решение“ се взе в „непрогледна мъгла“, без достатъчно аргументи, без оценка на въздействие и без да е налице обществено обсъждане,  даващо възможност ако не за постигане на консенсус, то поне за информиране на обществото.  Останаха скрити от погледа на обществеността, пък и от нас редовите служители редица отговори на незададени въпроси: каква е необходимостта от решението и  какъв резултат се очаква.

Важен въпрос е и какво ще се постигне с този нов подход във възнагражденията на тези висши служители: избягване на диспропорции в заплащането им, намаляване на корупционните практики сред тях, вдигане на жизнения им стандарт или ограничаване на желанията им да се намесват недопустимо в законовите процедури и практики.

Все въпроси  останали без отговор.