ПАСПАРТУИЗАЦИЯТА НА ПУБЛИЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

ПУБЛИКАЦИИ | October, 12 2017 | No Comment

Френската съставна дума passe-partout е намерила широко разпространение в почти всички съвременни езици, като в българския тя се изписва като „паспарту“. Най-често тя бива използвана за обозначение на цветовия хартиен фон между изображението на снимка/картина и рамката, в която те са поставени. Всъщност, буквално преведена от френски passe-partout се разбира като „минаващо навсякъде“, в смисъл на „валиден съм/пасвам/ставам за навсякъде“. Затова това е синонимната дума за „шперц“. Като прилагателно, думата означава „универсален“, буквално „за всички цели/случаи“ (англ., all-purpose).

Българската администрация е администрация-паспарту, макар и да не си дава сметка за това свое състояние. Едни и същи експерти и „експерти“ преминават от едно организационно звено в друго; от една администрация в друга; от една власт в друга; от технически, към експертни, оттам – към ръководни длъжности (а понякога и по обратния път). Това е феноменът „експерт-ставащ-за-всичко“.

Паспартуизацията на публичната администрация е нееднозначно оценимо социално и политическо явление. То може да има както своите имущества, така и своите недостатъци. Тук обаче дебело трябва да се подчертае, че това може да бъде класификация само и единствено за целите на управлението (само за себе си) и няма отношение към по-високите нравствени и еволюционни стандарти на държавата и обществото. Посочването на три преимущества и на три недостатъка, с доводите към тях би било едно добро начало за нов прочит на мениджмънта в публичната сфера.

Първото преимущество е, че паспарту-експертите са другото наименование на „идеалните бюрократи“. Обосновката за това се извлича от основното им качество – те са изпълнителни, в смисъл на послушни. Основния принцип в служебното им поведение е йерархичността, дори тя да не е приложима и изискуема в определени случаи. В тяхното послушание те са идеални за „всички задачи“.

Второто преимущество е, че паспарту-експертите са бързо адаптируеми при промяна на работното им място/функция/звено. Доводите тук се черпят от общите изисквания към държавната служба, които са идентични към всички служители като общо правило. Парадоксално, колкото повече пребивава едно лице в публичната администрация, толкова повече не се поражда стрес от преместването от едно място на друго (понеже условията са сходни), но само и единствено ако лицето остава на публична служба. Този индивид е „дялан камък“ и „си тежи на мястото“ (което и да е то, но „в същата нива“).

Третото преимущество е, че паспарту-експертите по начало поддържат стабилността на административната структура. Аргумент в тази насока е общоизвестното обстоятелство, че публичните служители по начало са конформисти. Те са доволни от общественото си положение. Макар и по същността си да са съвременен пролетариат, те се чувстват като част от елита (особено в България, където е налице сериозен процент явна безработица и огромен процент скрита такава). Всъщност, те са прекариат и точно тук се корени парадоксът – те отчаяно желаят „стабилност в службата“ (в смисъл на „нищо-да-не-се-случва“), но подсъзнателно усещат, че това очакване за предвидимост и сигурност е илюзорно. Затова поддържат фантазията за добър социален статус, доближаващ ги до елита на обществото.

Първият недостатък е, че тези „експерти“ обикновено са „измислени“ или „самоизмислени“. Обяснението е просто – най-често става въпрос за непотизъм, известен по нашите земи като „шуробаджанащина“. Тук реалните измерения на личността нямат значение, важно е какво се афишира пред обществеността. И често фалшификацията е толкова явна, груба и арогантна, че е повече от дразнеща. Това провокира обществената търпимост и е само въпрос на историческо време да се подходи по един радикален начин към пребиваването на такива индивиди на публични позиции.

Втория недостатък е, че тези „експерти“ са „всеядни“. Мотивировката за това е следната – дори и една действително способна личност не може да се реализира успешно в коренно различни области на човешката дейност. Повече от абсурдно е да си „специалист“ по приходни администрации, инвестиционна дейност, одитиране и какво ли още не. И то – без да имаш необходимите квалификации при започването на тези дейности. Проблемът е на тези, които дават карт-бланш на подобен паспарту-експерт.

Третия недостатък е, че тези „експерти“ са една от основните причини за пълната демотивация на модерните общества. Това съждение е особено валидно за България – публичната администрация представлява една непропорционално висока част от заетите на пазара на труда лица. За съжаление, икономическите, политическите и социални науки са категорични, че действително създаденият брутен вътрешен продукт произлиза от реалния сектор на икономиката. Публичната администрация по дефиниция не попада тук, понеже макар и условно да предоставя услуги, тя не ги „произвежда“ в истинския смисъл на думата, и със сигурност – не търгува с тях. Тъй като в публичния сектор не съществува стимулът „печалба“, мотивацията тук е само привидна, тоест – на отчет. Затова, ако стремежът на един индивид е да се реализира само и единствено и доживот в публичната сфера и това е общ пример за подражание, се ерозира самото разбиране за обществено развитие. Ако това е общественият стандарт за успех, обществото – поради липса на реално производство – е обречено най-малкото на застой. Точно обратното е правилното – паспарту-експертът да осъзнава поддържащата си обществена роля, а не да претендира за уникалност, успеваемост и важимост. Също така трябва да изтъква постоянно правилната обществена мотивация към реална производствена дейност при всеки удобен случай с цялата си искреност и истинност (доколкото един паспарту-експерт има персонална сила да признае това).

За да може една личност да излезе от горните класификации на паспарту-експерт в публичната сфера, е нужно в един момент от личностното си и професионално развитие да напусне администрацията да прекара поне определено време в частната сфера. Тестът за практическа професионална пригодност ще бъде даден от бизнеса, който е базиран на резултатите, водещи до печалба. Там нито са нужни, нито са търпими индивиди, които само декларират знания, умения и опит. Но истинските кадърни и удачни личности ще пренесат безпроблемно своята квалификация от публичната в частната сфера, както би трябвало и да е в реверсивния вариант на това движение. Именно затова, паспарту-експертите са сложен, нееднозначен и изненадващ феномен, във всеки един отделен случай. Затова, добрите паспарту-експерти обикновено се възприемат като инфлуенсъри.

© д-р Младен Младенов, 11 октомври 2017