ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБЕДИНЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ
Професионалното обединение на държавните служители (ПОДС) изказва тревога за многогодишната липса на адекватни мерки от страна на правителството, насочени към усъвършенстване на модела на заплащането в държавната служба и липса на устойчиви и ясни насоки за развитие и укрепване на административния капацитет в държавните институции.
Повод за това е публикуваното изявление на синдикален лидер от Синдикалната федерация на служителите в МВР, в което се изказва притеснение, че „минималната работна заплата опасно доближи стартовата в МВР“.
Изявлението дава гласност на небалансираните модели на заплащане в държавните институции. Искаме високо да заявим, че минималната заплата от 460 лв. е минимална за държавните служители от най-малко две години. В Таблицата за минималните и максималните размери на основните месечни заплати по нива и степени, (приложение към Наредбата за заплатите на служители в държавната администрация (НЗСДА) , в сила от 01.01.2017 г.), минималните основни заплати на най-високите експертни длъжности и на 5 ръководни нива от Класификатора на длъжностите в администрацията са 460 лв.
Това, според нас, експертите /членове на ПОДС и действащи държавни служители/, показва липса на обща балансирана политика в заплащането на всички служители в държавната администрация.
Тези абсолютно неприемливи нива на основни заплати изобщо не са хипотетични. Те се предлагат като възнаграждение на експерти, юрисконсулти и др. в общини, териториални звена, областни администрации, при това без яснота дали и кога ще могат да бъдат увеличени. Това прави държавната служба непривлекателна за образовани и амбициозни млади хора, пък и не само за тях.
Тази картина остава скрита за обществото, което се запознава със статистически установената средна заплата в държавната администрация, която незнайно как е изчислена на над 900 лв. Предмет на интерес и негативни дебати са публикации във Фейсбук, базирани на неизвестен информационен източник, в който са посочени заплати на главен секретар от 4000 лв. и на директор на дирекция от 3000 лв.
Бихме искали да уверим българското общество, граждани, медии и други заинтересовани лица, че ако има действително такива възнаграждения, то те се отнасят за единични случаи, само от няколко администрации и изобщо не са и мечтани за останалите 99 % от държавните служители.
В исканията на Синдикалната федерация на служителите в МВР, се споменава също че основната заплата на чистачки, операторки и други служители, за които също се настоява за увеличение, са само с 50 лв. повече от минималната заплата. Нямаме нищо против синдикалните искания, синдикатите са за това да настояват за по-добро заплащане на служителите от съответната администрация, но смятаме за неотложно да се направи анализ на модела на заплащането във всички институции.
Предвид предстоящите изменения на НЗСДА ПОДС настоява да се преразгледа и преформатира Таблицата с минималните и максимални възнаграждения като минималните нива на основни заплати да са не по-малко от 550 лв.
ПОДС не възразява срещу достигнатите нива на заплащане на служителите в МВР, те вероятно са резултат от исторически обстоятелства на текущите от години преструктурирания в тази институция.
Но дори изнесените нива на заплати на тези служители да не са масови, само фактът, че съществуват, създава превратно мнение на обществото за масовото явление „високо платени бюрократи и други служители на държавна хранилка“. На всички държавни служители това внушава усещане за липса на философия и политика на заплащането. Няма и идея за една добре обмислена и балансирана обща рамка на заплатите, която да осигурява равни стартови заплати за държавни служители – равни по отговорност, изисквания и условия на труд.
Съществуващата „таблица – матрица“ на заплатите към НЗСДА превръща този инструмент за управление на изпълнението и адекватно мотивиране на служителите в илюстрация на отсъствието на единен подход в тази област. Нещо повече, тази наредба не се прилага, държавните служители я намират за „тежка и негъвкава“, тъй като липсват ясни резултати от нейното приложение и решения за нейното усъвършенстване.
Унизително ниските минимални заплати в тази матрица създават впечатлението, че държавните служители не заслужават уважение, след като работодателят им допуска такива унизителни нива на възмездяване на техния труд.
Крайно време е да се направят разчети и разработят варианти на споменатата таблица, макар и с фокус върху минималните основни заплати по нива и степени. Вариантите да се обсъдят широко с експерти, професионални сдружения и организации, за да се минимизират последствията от продължилия с години административен натиск за изравняване на минималните възнаграждения на държавните служители с минималната заплата за страната, което подкопава и компрометира целия модел на заплащане в държавната администрация.
Управителен съвет на ПОДС
Многогодишната липса на адекватни мерки от страна на правителството, насочени към усъвършенстване на модела на заплащането в държавната служба и липса на устойчиви и ясни насоки за развитие и укрепване на административния капацитет в държавните институции епоследица от една погрешна политика на негативно отношение и оценка на държавните служители като храненици на обществото. Не се отчита дейността, която извършват и значимостта на процесите и административните услуги,които осъществяват и без които не може да функционира икономиката и бизнеса.Неглежирането на дейността им е една от основните причини, които водят до оценяването на труда им в рамките на една или две минимални работни заплати. Заемането на длъжност в държавната администрация се счита за голяма привилегия, за която само трябва да се благодари, а значителният обем от дейности, се приема за задължение, което не е свързано със съответно възнаграждение, отговарящо на експертността на положените усилия и сложността на разрешаваните проблеми. Анализи, оценки, стратегии са в сферата на умствения труд, който дава резултати след години,поради което правилните и успешни решения не могат да се оценят веднага, както и погрешните решения, водещи до срив в обществените отношния. Затова се пропускат важните и съществени въпроси, свързани със статута на държавните служители и техните възнаграждения. Те нямат право да участват в протести и да предявяват своите искания за по-добро съществуване. Предвид такива забрани, тяхното мълчание се възприема като презадоволено съществуване и липса на необходимост от промяна във възнагражденията им. Докато този модел на третиране на държавните служители не бъде променен и докато не се спре протвопоставянето им на работещите в частния сектор,увеличението на възнагражденията им ще бъде просто една химера, каквато е и благоденствието им.