Това мнение има за цел да опише как по един законосъобразен начин се освобождават държавни служители, неудобни/ненужни по един или друг начин на новите си органи на изпълнителната власт. Как при всяка смяна на физическото лице – ръководител на съответната административна структура, по един законосъобразен начин срещу уговорено обезщетение от бюджетните средства се освобождават дългогодишни служители, за да освободят длъжности, пространство и поле за изява на нови, предварително известни кандидати. Срещу обезщетения се изтрива институционалната памет на администрациите и се убива приемствеността в тях, унищожават се екипи, проекти, съдби и надежди. „Старите“ се премахват, без значение кои са, какво са постигнали, какво са направили, какво са оставили, какво и колко е инвестирала държавата в тях, никой не оценява колко са ценни, не вижда риска от тяхното отстраняване, не вижда, че мисъл в едно такова решение липсва. Никой не извършва оценка на въздействието от едно такова управленско решение. Никой не повдига въпроса и не търси сметка.
Да, още през далечната 2003 г., законодателят се погрижи чрез текста на чл. 107а от Закона за държавния служител, да даде възможност на органа по назначаване да може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата. Този текст следваше да се прилага в духа на закона и да бъде изключение и то когато службата го налага, а не трайна и удобна практика, основана единствено на личната, персонална, субективна преценка на физическото лице, облечено в изпълнителна власт.
Най-лесно е да създадеш нов екип, по-трудно е да работиш с наследения, да се докажеш пред него, да го обединиш и да стане твой последовател и съмишленик. Трябва да си мъдър като ръководител, да вземаш трудните, но правилни решения. За тях се иска смелост и воля, почтеност и принципи.
Със Закона за държавния служител се уреждат възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната служба. Държавният служител изпълнява държавната служба въз основа на назначаване от компетентен орган на държавна власт.
Законодателят е заложил изисквания при изпълнение на държавната служба, както и от какво трябва да се ръководи държавния служител при изпълнение на своята служба:
1. закона и законосъобразните актове на органите на държавната власт;
2. спазването и защитата на правата, законните интереси и свободите на гражданите;
3. интересите на държавата.
Държавният служител при изпълнение на своята служба трябва да бъде политически неутрален, а изпълнението на държавната служба се основава на принципите на законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархична подчиненост.
Държавата създава необходимите условия за изпълнението на задълженията на държавния служител, като го защитава при законосъобразното изпълнение на служебните задължения и обезщетява него и семейството му за вреди, причинени при и по повод на изпълнение на държавната служба.
Как точно са защитени държавните служители при законосъобразното изпълнение на служебните си задължения, щом не са защитени да получат учтива покана да си останат вкъщи, да спрат да работят и да захвърлят всичко постигнато срещу пари, бюджетни пари. Лесно и удобно се харчат публични средства, за да се освобождават безсмислено и недобронамерено държавни служители. Законна сделка!
Закона за защита от дискриминация забранява пряката или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на изброените в предходното изречение признаците, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на изброените вече признаците в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
Как обективно са оправдани масовите уволнение на държавни служители по реда и при условията на чл. 107а от ЗДСл? Каква законова цел се постига с този акт и как се оказва че разходването на хиляди и стотици хиляди левове на гражданите на държавата е било крайно необходимо и подходящо за постигане на крайната цел – освобождаване на държавен служител.
Колко обективно оправдано е всяко уволнение на компетентен, дългогодишен, знаещ и можещ държавен служители, в който държавата е инвестирала време и средства? Колко професионално се управлява държавната администрация? Колко са защитени държавните служители от личната преценка на новите си ръководители, които не познават характера на работата, функциите и отговорностите, не познават и тях самите, но много бързо за дни, или два-три месеца, извършват оценка на „персонала“ и го обезщетяват, за да си тръгне възможно най-скоро.
С подобни управленски решения няма как да бъде изградена професионална, лоялна, отговорна и политически неутрална държавна администрация, работеща в интерес и в полза на гражданите и на обществото!
Основният принцип, въз основа на който следва да се упражняват правомощията на административните органи е съразмерността. Така както е дефиниран в чл. 6 от АПК, принципът изисква административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Техните административни актове, каквито са заповедите за прекратяване на служебни правоотношения, не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава. Според ал. 4 на чл. 6 от АПК, от две или повече законосъобразни възможности, органът е длъжен, да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и общественото. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Заключението оставяме на Вас!
Професионално обединение на държавните склужители