Автор на статията е Николай Бизев, експерт в Института по публична администрация. Статията “Инициативата за отваряне на данни в администрацията – между прозрачността и икономическия растеж” за първи път е представена от автора на научна конференция с международно участие “Право и Интернет” организирана от Бургаския свободен университет и проведена в периода 21-22 май 2016 г.

Въведение

През 2010 г. Европейската Комисия публикува Стратегията Европа 2020. Приоритетно място в документа е отделено на развитието на иновативна икономика, основана на информационните технологии, в т.ч икономика, основана на данни. Същата година Великобритания публикува първите набори от данни на официален интернет портал. Три години след това, с Директива 2013/37/ЕС на Европейския Съвет и Европейския Парламент, е въведено нормативното изискване държавите – членки  на ЕС да унифицират правилата си за предоставяне на информация, произведена от обществения сектор.

Макар и със закъснение отворените данни вече са част и от административната реформа в България. В началото на 2015 г. започна да функционира специализиран портал за отворени данни, на който се публикуваха първите набори с отворени данни [^[1]]. На портала могат да се открият бази данни на около 40 организации от обществения сектор.

Целта на настоящата статия е да се представи инициативата за отворени данни и възможностите за използването им в България като особено акцентира върху опасността от изместване фокуса на инициативата към второстепенни цели без значим ефект за обществото.

В различни правителствени документи, с които отворените данни се промотират у нас  политическият ангажимент към внедряване на инициативата я припознава като средство за прилагане на принципите на открито управление и отчетност в администрацията. В същото време фокусът на развитие на отворените данни, задаван от Европейската Комисия (ЕК) постепенно започва да се отмества от аргументите за прозрачност към нуждата от растеж в икономиката на Европейския съюз. В свое изследване ЕК смята, че до 2020 г. в резултат от развитие на инициативата могат да бъдат разкрити до 2 хил. работни места в България [^[2]]. Страната ни вече институционализира инициативата за отворени данни с приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. ЗИД на ЗДОИ предвижда всяка институция да определя данни за публикуване, а МС да приема списък с набори от данни, които да бъдат публикувани в отворен формат в интернет. Към момента обаче липсват единни правила за приоритизиране на данните. Не е ясно на какъв принцип са събирани вече публикуваните данни и какъв е принципа, по който ще се избират приоритетните набори от данни. Ако подобен проблем не бъде адресиран е възможно е страната ни да насочи инициативата за отворени данни към тясно специализираната област на административната реформа и да пренебрегне европейската посока на икономически растеж, чрез прозрачност. За да бъде внимателно оценена и анализирана, политиката за отворени данни следва да бъде изведена в отделен политически документ. Чрез него могат да бъдат внедрени икономическите ползи от инициативата и ползите от спазването на принципите за прозрачност и добро управление без да се подценява едното за сметка на другото. Погледната от друга страна, инициативата може да бъде много по-гъвката ако се прилага на местно ниво. Всяка община може да вземе решение за отваряне на данни само със заповед на кмета или решение на Общинския съвет.