Професионалното обединение на държавните служители (ПОДС) се запозна с изготвеното от МТСП предложение за изменение и допълнение на ЗДСл, насочено към уреждане на възможността за ефективна стачка и колективно трудово договаряне на държавните служители.

На пръв поглед би следвало ПОДС да приветства такъв проект, тъй като той е насочен към разширяване на правата на държавните служители, но това действително е само първо впечатление, което прикрива или по-точно не разкрива проблемите, които ще се породят след такова изменение. Тези проблеми са насочени към компрометиране на понятието „Статут на държавния служител“, едно от основните принципни понятия в ЗДСл.

ПОДС има за цел и смисъл на своята дейност именно опазване и укрепване на този статут за всички държавни служители, а не само за неговите членове и това ни мотивира да изложим своите възражения срещу тази законова инициатива на МТСП.

Предложените текстове за колективно трудово договаряне в голяма степен противоречат или по-скоро обезсмислят разпоредбите на чл.2, ал.2  и чл.чл.18 и 19 от ЗДСл, където се формулира статута като предоставяне на особено положение на държавните служители при изпълнение на техните задължения. Нещо повече, в чл.19  държавата се задължава да създава необходимите условия за изпълнение на задълженията на държавния служител и го защитава при законосъобразното им изпълнение.

С предложените изменения държавата ще се споразумява за нещо, което е нейно изрично задължение по закон. Това задължение касае всички държавни служители, тъй като статута им и техния общ работодател ги изравнява и не създава възможности за диференциация на база синдикално членство. Такава диференциация фактически ще „зачеркне“ статута като отличителен белег, „запазена марка“ на държавните служители, който трябва да носи както отговорности, така и особени права, гарантирани със закон.

Не можем да не подчертаем, че последните години редица изменения на ЗДСл , урониха престижа на държавния служител, подкопаха статута му и демотивираха стремежа му към по-добро изпълнение на задълженията.

По тези тенденции ПОДС нееднократно е изразявало тревога и остро несъгласие, давало е предложения за конкретни промени, които биха решили най-належащи  проблеми на държавните служители. Според ПОДС те следва да се решават на държавно, национално ниво с участието на представители – синдикати и сдружения на държавните служители, за да са достояние на всички тях.

ПОДС би подкрепило сключване на споразумение с общо действие и национален обхват, за всички държавни служители,  с цел подобрение на статута им, условията на труд и почивка, възможностите за развитие, предвидима и постижима кариера, стабилитет на служебното положение, защита на някои групи служители, обезщетения, социални условия и др.

Такова споразумение би дало възможност да се премахнат някои дискриминационни разлики в положението и правата на служителите по трудово и служебно правоотношение, които съществуват и сега.

Да споменем в тази връзка последното изменение на Кодекса на труда, с което отпадна изискването за утвърждаване на график при ползването на отпуските и отлагателните процедури за служителите по трудово правоотношение, т.е. за почти половината служители в администрацията, като тези ненужни /а сега вече и безсмислени/ административни процедури останаха задължение само за държавните служители.

Това също е доказателство за неразумни законови изменения, създаващи условия за неравностойно третиране на служители в една администрация, които не само не премахват проблеми, а ги увеличават.

Не става ясно как предложените текстове ще решават най-наболелите и задълбочаващи се недостатъци в законовата уредба, свързани със заплащането  на държаните служители, които създадоха несправедливи и неприемливи разлики в нивата на заплащане на равностойни длъжности в администрацията, невъзможността за увеличаване на основните заплати  в 70 %  от административните структури. При това обществото реагира остро на статистическите данни за нарастване на средните възнаграждения в държавния сектор, дължащо се предимно на несъразмерно високите бюджетни възможности на останалите 30 % от административните структури без да се отчитат драстичните разлики в нивата на заплащане и срамните размери на възнаграждения в много от другите административни структури. Неосигуряването на равни възможности за прилагане на модела на заплащане създаде „привилегировани  и богати“, и „пренебрегнати и бедни“  администрации с все по-задълбочаваща се „пропаст“ между тях. Тези разлики застрашават нивата на компетентност, професионализъм и мотивация на служителите в „бедните“ администрации, където се наблюдава изтичане на ключови експерти и набиране на нови служители сред все по-посредствени кандидати. Това едва ли ще подпомогне модернизирането на държавната служба в тези администрации и ще повиши тяхната ефективност.

Нещо повече, с приемането на колективното договаряне тези тенденции имат реалния шанс да се увеличат, тъй като в „богатите“ администрации могат да се договарят допълнителни привилегии и „екстри“, а в „бедните“ ще текат безполезни преговори, тъй като оскъдните им бюджети понякога не покриват необходимите средства за основни заплати.

По предложенията за създаване на възможност за ефективни стачни действия на държавните служители ПОДС не възразява по принцип, като обръща внимание да се прегледат прецизно текстовете на чл.14 , ал.1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове, които не обхващат всички случаи със задължения за осигуряване на дейности, чието неизпълнение представлява опасност за държавното управление.

В заключение изказваме основателното предположение, че единствен безспорен резултат от предложените промени в ЗДСл ще бъде увеличаване на членската маса на синдикалните организации, пооредяла напоследък поради смаляващия се дял на държавни предприятия, където тя е концентрирана, с нови попълнения от държавни служители.  Основният мотив на бъдещите синдикални членове ще е надеждата, че това ще разшири конкретните им придобивки, условия и привилегии в конкретната администрация.

За ПОДС такова разделение между държавни служители в различни администрации, но с общ работодател е неприемливо.

Предавайки своите изрични отговорности и особени задължения на синдикатите държавата всъщност престава да ги изпълнява и следва да заличи текста на чл.19 от ЗДСл. След като различните администрации ще договарят различни условия на труд за държавните си служители това обезсмисля в голяма степен изобщо съществуването на Закона за държавния служител, което може и да е далечна цел на предложенията.

Призоваваме всчики, които не притежават необходимото знание какво представлява държавната служба и основите, на които тя е изградена да преустановят вредните си намеси в тази материя. Колективното договаряне ще доведе до разединение в държавната служба и намаляване на професионализма в нея, което ние не бихме си позволили да подкрепим.