Въпреки мотивираните възражения срещу предложения и както вече се разбира, минал в парламентарна комисия текст за прословутия чл.16а от Закона за държавния служител, става ясно че депутатите разбират реформата в държавната служба по изключително своеобразен начин. За несведущите този текст от закона даваше право да се назначава служител на непълно работно време без конкурс, без да може да бъде преназначаван на друга длъжност на пълно работно време без да е преминал конкурсна процедура. Това създаде феномена „7 часово работно време“ и възможност служител на такова работно време да кандидатства за друга свободна „цяла“ длъжност в администрацията, но вече „отвътре“. Няма съмнение, че всички организирани конкурси на такива служители са спечелени от тях.

Напомняме отново защо е създадена възможността за длъжност на непълно работно време – за администрации, които по своята численост и обем на работа за някои длъжности могат да ги обявят за „4 часови“ и да успеят с малките си бюджети да покрият всички необходими дейности, които не могат да се съвместяват.

Новият текст на чл.16а ще дава неразбираемата възможност за срок от три месеца да се разкрива непълна бройка, което няма никаква административна логика – необходимост от „половин“ работно място или има или няма, срокът във случая е необясним.

В предложения текст обаче се разкрива прозрачната цел на тази възможност, в тримесечния срок следва да се проведе конкурс за тази длъжност. Не е трудно да предположим кой ще го спечели. Да кажем нещата още по-ясно. Ръководителят на администрацията ще определя кои длъжности да се обявят за „непълни“ и на тях да се назначат посочените от него лица. Преценката на професионализма и компетентностите им ще са в пряка зависимост от близостта им до ръководителя – роднинска или политическа. В тримесечен срок ще се обявят конкурси за тези длъжности и направо могат да се готвят заповедите за назначения, резултатите от конкурсите ще са предизвестени.  Това предложение може да сложи начало на действително големи реформи в държавната служба:

1. Конкурсни процедури да се провеждат за ръководните длъжности, те само няма да имат възможност да се заемат за непълно работно време. Тези конкурси да се правят от централни комисии, доминирани от лица свързани с политическата конфигурация за периода.
2. Останалите служители вместо да се налага да работят три месеца на непълно работно време и с непълна заплата докато се явят на излишен конкурс, да се назначават като „стажанти“ и след тримесечния си „стаж“ да се преназначават на пълно работно време на същата длъжност без конкурс.

Като следващи големи реформаторски стъпки със стратегически характер могат да се предвидят:

1. Премахване на Закона за държавния служител като напълно излишна и затрудняваща политическия елит норма.
2. Държавната администрация да се подменя изцяло на всеки четири години, което ще даде възможност на повече граждани да се запознаят с държавната служба отвътре.

Тези предложения ще имат сериозен и многостранен ефект:

1. Ще се спестят бюджетни пари и време за провеждане на напълно излишни конкурси.
2. Обществеността ще е наясно как се става държавен служител и ще престане да подозира всякакви манипулации в подбора.
3. Общественият и медиен образ на „чиновника“ рязко ще се подобри, защото – „утре това може да съм аз,  ти, твоя син, друг твой роднина или съпартиец“.
4. Партиите ще увеличат членската си маса /с всички бъдещи кандидати за държавни служители/, което може да  доведе до намаляване на държавните субсидии за тях.