ПРЕДИ СЪКРАЩЕНИЯТА. ЧЕТИВО ЗА ПОЛИТИЦИ, ФИНАНСОВИ ЕКСПЕРТИ И УПРАВЛЯВАЩИ
ПРЕДИ СЪКРАЩЕНИЯТА
ЧЕТИВО ЗА ПОЛИТИЦИ, ФИНАНСОВИ ЕКСПЕРТИ И УПРАВЛЯВАЩИ
Уважаеми дами и господа,
В последните дни актуална тема в кабинети, кулоари, медии и коридори е изготвения и обсъждан проект за бюджет за 2015 г. Той обичайно не се харесва от представителите на всякакъв вид заинтересовани страни: организации на работодатели, представители на бизнеса, опозиционни политици, синдикални организации, експерти по бюджет и финанси или специалисти по реформите. Това не е новост, няма последните две десетилетия проекто-бюджет, който да не е бил оспорван и критикуван от различни гледни точки. Няма лошо, нали в дебатите и коментарите се ражда истината, в случая по-добра и огледана от всякъде финансова рамка за следващата година. Позволяваме си и ние да споделим някои съображения, към които ни наведоха някои коментари.
Стана ясно, че ще има съкращения на публичните разходи за издръжка на администрацията вероятно с 10 % , което означава съкращения с 10 % на числеността й.
Един политик изказа мнение, че това щяло да стане цитирамe: „за сметка на незаетите бройки, бонусите и тринадесетата заплата“. Настояваме политиците, когато коментират конкретни понятия в държавната служба да се справят с актуалната нормативна уредба, доклади и анализи. Бонуси няма, има допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, с източник икономия на средства за работна заплата, които се изплащат далеч не във всички администрации. Защото всяка година в останалата голяма част от административните структури бюджетите за разходи за персонала не са достатъчни и такива възнаграждения или липсват или са пренебрежимо малки. Вакантните бройки силно са намалели, а ако не съществуват поне в ограничено количество, няма да може да се осъществява кариерното развитие на служителите, което става с конкурентен подбор за вакантна длъжност. А тринадесета заплата няма от миналия век.
Друг експерт пък даваше за пример Ирландия, която за да редуцира публичните разходи освен съкращения е предприела намаляване на заплатите и обезщетенията на държавните си служители. При средна заплата от 600-800 лв. каквато има в много администрации в България това би било неприемлива и дори невъзможна мярка.
А обезщетенията бяха силно орязани и даже в много случаи са по-малко от тези за работещите по трудово правоотношение.
Един синдикалист пък предложи съкращенията да са само в централната администрация защото имало агенции и други администрации, които само получавали заплати без да знаят защо и като го попитаха кои са те той посочи областните управи.
Всичко това ни окуражи и ние като обединение на професионалисти с практически опит в тези упражнения, които текат почти всяка година в държавната администрация с различен обхват и интензитет, но винаги имат еднакво тежки последствия, да направим някои предварителни бележки по замислените мерки за намаляване на публичните разходи.
Няма да си позволим да коментираме структурата на новия Министерски съвет, но очакваме примерно приходите от отрасъл „Туризъм“, който и досега беше печеливш да се утроят както се утроиха и длъжностите във ведомството.
Съкращенията с еднакъв процент още повече задълбочават проблемите с недостига на административен капацитет и различната натовареност в административните структури. Без да се правят нови анализи може чрез оптимизиране на нормативната численост на обща администрация да се постигне намаление на разходите. Да се огледат териториалните поделения и там да се намалят длъжностите с административни функции като се консолидират в централните им структури. Т.е преди да се започнат съкращенията не е лошо да се променят някои текстове в закони и наредби.
Разходите по съкращенията са високи: обезщетения за неползван отпуск, за предизвестия, за оставане без работа. Поради непрецизен текст за давността за ползване на отпуските се изплащат обезщетения за неползвани отпуски, които не са били отложени и с изтекла давност за ползване, което обезсмисля направените промени в законите в тази сфера. Пак поради лош законов текст не могат да се пенсионират служители по трудово правоотношение, а се съкращават и освен обезщетенията поради пенсиониране се плащат и такива при съкращение.
Съкратените служители често са трудно разделима сплав от откровено некадърни, с нисък потенциал служители и прекрасни професионалисти, което е чиста загуба на експертиза и средства. Следва да се помни, че най – яростно се обявяват за жертва на политически чистки – първият тип. Те винаги оспорват съкращенията по съдебен ред. И практиката на съда често е в тяхна полза: щом са останали функциите на съкратения служител /които няма как да не останат в повечето случаи/ значи няма фактическо съкращение и служителят бива възстановен дори когато длъжността му е изчезнала. Като го възстановят, след изплащане на обезщетения разбира се, пак го съкращават защото длъжността я няма в щата и няма къде да го върнат на работа. Този процес понякога се точи с години, особено когато делата се разпределят чрез съмнителен софтуер. Като се има предвид, че общественото и европейско доверие в българската съдебна система не е високо, а и има „основателни подозрения“, че част от решенията на съда се вземат под финансов или политически натиск, над половината от съкратените служители, възстановени следващата година ще излязат по-скъпо на бюджета отколкото ако си бяха останали в администрацията. Може би ще се намери подходящ начин това да стане известно на съдебните власти или да им се актуализира софтуера с европейски средства.
Следва да се отчете и отражението на новия размер на минималната работна заплата за 2015 г. от 360 лв., а от юли – 380 лв., върху модела на заплащане на служителите в администрацията. Това означава повече бюджетни средства за задължителното увеличаване на заплатите на служители, назначени по реда на легендарното Постановление на Министерския съвет № 66, които са обвързани с минималната заплата, както и промени в матрицата на заплатите на останалите служители. Ако тези промени се направят както през 2014 г. още повече ще я изкривят. В много случаи служители, заети по допълнителен щат ще получават над 500 лв. заплата, възнаграждение близко или дори по-високо от заплатите в много териториални, регионални и други администрации по основните им щатове.
Може да се помисли дали да не се „отвърже“ ПМС № 66 от размера на минималната заплата и да се „закове“ на номинален размер 340 лв., колкото е сега, особено като се има предвид, че този вид служители запазиха растежа на заплатите си с процента прослужено време.
Матрицата на заплатите следва да се промени след задълбочени разчети и широко обсъждане, като нормативно се осигурят средства за нейното прилагане във всички администрации, а не само в малка част както е от 2012 г. насам.
Уверени сме, че съкращенията няма да засегнат служители в звената по управление на проекти, финансирани от ЕС, зад тях стои вицепремиер с амбицията да има специален закон и специален статут, което би било пагубно за държавната служба, тъй като компрометира стабилитета на държавния служител на обикновена, а не на „еврофондова“ позиция. Не трябва да се забравя, че по проектите работят и други служители, без „вицепремиерска и европейска“ защита, тяхното безогледно и без критерии съкращаване би смутило и без това трудното усвояване на европейски средства. Това не означава, че сред тези „свръх защитени“ служители няма също случайно или нарочно попаднали в такива звена с оглед по-високите възнаграждения, които нямат нужните качества. Така че и там трябва да се отчитат обективно резултати и качества и тези, които не се справят следва да бъдат освободени.
Нужно е да се огледа и промени начинът на заплащане на служители, работещи по проекти, сега съществуващият ги демотивира да работят по проекти.
Надяваме се скромните ни бележки и коментари да послужат за предприемане на по-добре обмислени и последователни мерки за съкращаване на администрацията.
Някои от законовите промени сме оформили като предложения за спешни изменения в нормативната уредба в областта на държавната служба, които сме предоставили на две правителства досега и сме готови да ги представим и на настоящото с надеждата, че „им е дошло времето“.
Управителен съвет на
Професионалното обединение на държавните служители
въпросите със администрацията не са решени и няма да бъдат решени,докато свят има.Държава без администрация не може да съществува и пропагандата на някои хора ,че ще режат от администрацията са меко казано неверни.Лошото на цялата работа е че обществото се отказа от индустриалното производство,а другите страни се намират в индустриалното общество,както преди 1989 г се намирахме в развитото социалистическо общество,което не бе химера,а ние изпуснали питомното,тръгваме да гоним дивото.Въпросите за работещите пенсионери не бе решен по време на социализма,а сегашното общество не иска да го реши.Примери колкото си искаш-работеща пенсионерка гони от работа неосигурен с работа работещ,за да му вземе хляба и други идиотщини.Такива статий и да се дадат на по-високо стоящи хора,остават изхарчена хартия,от която няма да вземат поука/по-високо стоящите хора/.