АДМИНИСТРАТИВНАТА АСИМЕТРИЯ

автор: д-р Младен Младенов

Въведение    

Сама по себе си, асиметрията е състояние на несъразмерност в отношението между два обекта или субекта. В настоящето изложение ще бъдат разгледани само някои от аспектите на административната асиметрия, а именно – непропорционалното третиране на администрацията към „своите си работи“ от една страна и отноишението й към „работата на другите“ от друга страна. Няма да бъдат засягани външни за администрацията обективни фактори, като например действащата нормативна среда и утвърдената съдебна практика. Подходът ще бъде по-скоро „вътрешен“ чисто организационен админстративен дискурс.

Екзистенциалната асиметрия

Българското правителство полага сериозни и целенасочени усилия за промяна на поведението на администрацята към гражданите и бизнеса. Подходите за това са множество, като например един от тях е Проектът „Трансформация на модела на административно обслужване“ (за повече подробности виж краткото описание тук:  http://2020.eufunds.bg/bg/5/0/Project/PrintProject?contractId=469). Основната му цел е въвеждане на услуги от типа „Епизоди от живота“ и „Събития от бизнеса“. Очаква се промяна на парадигмата – ново отношение към административните услуги, по който ги възприемат гражданите и бизнеса и осигуряване на комплексно административно обслужване, а не по досегашния – както й се иска и й се харесва на администрацията. Разликата е драматична и точно тук се крие екзистенциалната асиметрия. Докато за един гражданин административната услуга понякога е от съществено значение, защото тя е важна за точно този момент от живота му, за един бизнес-субект – понякога е от фатално значение за предприятието му, за администрацята често е само преписка или по друг начин казано – възложена от ръководителя задача. И от рационална, и от емоционална гледна точка подобна асиметрия към едни и същи житейски факти е нетърпима.

Персоналната асиметрия

Персоналната асиметрия е видима с просто око в повечето офиси на публичната администрация (с оглед на обективност трябва да се отбележи, че в немного от тях обаче вече са налични драматични изменения в обратната, положителна посока). Държавните служители се изживяват като ментори, понякога – като настойници, а в някои случаи – и като началници на гражданите и на представителите на бизнес-организациите. Те ползват някакви измислени от самите тях привилегии като: неотговаряне на учтив поздрав, неустановяване на зрителен контакт с посетителите, своеволно напускане на работното място, изиграване на невероятна „заетост“, уникален достъп до някои обществени места в сградата (които именно поради публичното си предназначение са за всички, с оглед на претенциите за цивилизованост) и други подобни илюзорни сценки на превъзходство. Над-поставеното, йерархично място на бюрократите по отношение на останалите граждани е неоправдано, особено в една държава-членка на Европейския съюз. Персоналната асиметрия е нежелана, недопустима и незащитима при никакви обстоятелства.

Времевата асиметрия

Изглежда, че времето тече по различен начин за гражданите и бизнеса от една страна и бюрократите от друга страна. Понастоящем времето е може би най-ценният личен и обществен ресурс, конкуриращ се за първото място в стълбицата на ценностите с информацията и с капитала. Администрацията понякога нехае с неповторима апатия към очакванията на другите правни субекти да получат дадена административна услуга в срок. Ярък пример за подобен подход бе даден в статията „Прокрастинация и администрация“ (достъпна в Интернет-сайта на Професионално обединение на държавните служители http://pods-bg.org/?p=2568). Казусът е с продължение – към момента на изготвяне на настоящия текст вече повече от 70 (седемдесет) дни съответната администрация не извършва нещо изключително несложно, законосъобразно и полезно, като постоянно си измисля всевъзможни оправдания или просто не комуникира. Тук асиметрията се корени в това, че ако гражданин или представител на която и да е организация от частния сектор не спази каквито и да е срокове, още на следващият ден върху него ще се стоварят всички неблагоприятни законови последствия, приложени ревностно от същата неспазваща срокове администрация. Това нито е разумно, нито е добросъвестно, нито е справедливо. Поради това, че няма съотвествие и с трите аспекта, то е и несъразмерно, а в следствие от всичко изброено – е и незаконосъобразно поведение.

Заключение

Екзистенциалната асиметрия трябва да бъде заличена, чрез промяна на манталитета на админситрацията, защото нейното съществуване зависи от гражданите и от бизнеса, а не обратното. Персоналната асиметрия трябва да остане някъде назад в миналото, защото е толкова ретроградна днес, че сама по себе си създава проблеми на обществото, държавата и икономиата. Времевата асиметрия ще бъде премахната чрез безусловното приемане на принципа на мълчаливото съгласие и чрез търсене на дисциплинарна и друга отговорност на виновните служители в публичната сфера, във всеки един случай, когато те са си позволили неопрадвано да пилеят един от най-ценните ресурси на частните лица – времето.

©д-р Младен Младенов, 24 май 2018 година