автор: д-р Младен Младенов

Една от юридическите професии, която е изключително важна за всяка една организация в частния и публичния сектор, но понякога не е добре разбрана и оценена от мениджърите, е професията на Юрисконсулта . За целите на настоящето изложение ще се използва именно терминът „Юрисконсулт“, като тук ще се имат предвид и всички служители на съответната организация, заемащи длъжности с други наименования, например: правен съветник, правен консултант, правен експерт, експерт-юрист, юрист, и други подобни.

Естествено е, че в ограничените рамки на този текст ще бъдат засегнати само някои от характеристиките на тази професия, като акцентът ще бъде положен основно върху важността й за самата организация, както и върху отношенията на ръководителите на организацията към професията Юрисконсулт, както и обратното.

За да бъде заинтригуван читателят, ще бъде използван метафоричния подход „Юрисконсултът като хусар“. На първо място, науката и практиката за управление на организациите (мениджмънт) е развита от хилядолетия, като първите познати писмени източници са свързани с управлението на армията (войската) като организация. На второ място, с оглед на управленската отговорност за разделение на функциите, подходът чрез сравнения именно с армейски звена и тяхното използване от ръководството е достатъчно удачен и разбираем.

Хусарите

Тази военна част е много разпространена преди няколко века, но става легендарна по времето на Наполеоновите войни. Това е лека кавалерия, със специфична униформа и въоръжение. В литературата и историята обикновено хусарите се описват като бохеми, а често – и като несъобразяващи се с военната дисциплина. При аналогията за целите на настоящето първото няма особено голямо значение за съвременната организация, или ако има – то е само позитивно, на базата на доказаните от съвременната наука причинно-следствени връзки в баланса между личния и професионалния живот. По друг начин казано, който умее добре да се забавлява, е по-ефективен в работата си. Следователно, ако юрисконсултът има пълноценен личен живот, със сигурност може да се очаква да е много резултатен за целите на организацията. Второто обаче, отнесено към юрисконсултите, най-вероятно е породено от неразбиране от страна на мениджмънта на организацията към специфичните отговорности на тази професия. По друг начин казано – само на пръв поглед изглежда, че юрисконсултите не спазват трудовата и/или служебната дисциплина. Това въобще не е така. Например, не е разумно мениджърът да очаква юрисконсултите винаги да спазват изискванията относно работно време и работно място, защото често задълженията им са свързани с ангажименти извън организацията (като присъствие в съдебна зала и други подобни). Същото е било и при хусарите – те често не са били в строя на движещата се армия, тъй като организационната природа на това войсково звено е свързана с „разсипен строй“ (по-надолу ще има и други основания в тази насока). Също така поради спецификата на дейността им, юрисконсултите често вземат самостоятелни решения, без да се консултират с мениджмънта, поради простата причина, че съответното правило е описано в Закона (и не зависи от съгласието или не на ръководителите им). Хусарите също са действали по подобен начин, изпълнявайки своите военни функции, често поемайки неоправдан риск, без санкцията на ръководството на армията.

От друга страна обаче, както от хусарите, така и от юрисконсултите се е очаквало и се очаква да бъдат професионално подготвени, отговорни и смели. Професионалната подготовка е свързана с вечното изискване за постигане на целите на организацията. Снижаването на критериите за рекрутиране на хусар или юрисконсулт винаги има пагубни последици за организацията. Компромиси с наличието или липсата на професионализъм тук не бива да се правят. По-скоро ръководството на организацията не трябва да ангажира такива лица, отколкото да се доверява на некачествени такива. Отговорността е свързана именно с гореописаната тактическа свобода на действие, но при поемането на всички последици от действията и решенията. Правото на оперативна преценка е свързано с по-голяма отговорност, и това винаги е било така. Последното качество – смелостта, често не се разбира правилно от мениджмънта, като се възприема погрешно като противопоставяне. Напротив, като мениджърска максима трябва да се приеме веднъж завинаги, че „удобните юристи“ са вредни за организацията. Отново образно казано, хусарите действат оперативно самостоятелно и изказват мнение пред военоначалника именно поради това, че се намират „на терен“. Докато военният ръководител обикновено се намира „на хълма“, откъдето вижда цялото местоположение на звената в организацията, и поради това мисли и действа стратегически, намиращите се на „терен“ имат тактическа гледна точка, която трябва да бъде уважена от ръководството, ако тя допринася за целите на цялата организация. В този смисъл, мениджмънтът по-скоро би трябвало да приеме липсата на юристи в организацията, отколкото да назначава непрофесионално подготвени, неотговорни и несмели такива. Последиците от такива назначения биха били катастрофални за организацията. Ако юристите, за да бъдат „удобни“, не изразяват своите тактически виждания, в своята съвкупност дори и две подобни „премълчавания“ могат да доведат до стратегически грешки, фатални за цялата организация. Един съвременен мениджър, както един мъдър военоначалник в миналото, би трябвало да уважава именно „чепатите юрисконсулти“, а да бъде внимателен към „удобните“, да не им се предоверява, а при първа удобна възможност – да се освободи от тях (защото рискът да го подведат със своето угодническо „винаги-съгласяване“ е доста висок, но и много тежък като последствия).

Авангард

Хусарите често са били използвани, поради тяхната свръх-мобилност, като разузнавателна бойна единица. По този начин, макар и само с тази цел, те могат да бъдат разглеждани като преден войскови отряд, макар и не в същинското разбиране на това понятие, защото целта им не е първи военен удар, а по-скоро – събиране на информация за бойното поле и точното и пресъздаване пред ръководството на армията.

Подобна е функцията и на юрисконсултите. Ръководителите на съответната организация, още при възлагането на съответната задача на другите специализирани звена, би трябвало да търсят правно становище, най-малкото относно ограниченията, поставени от законодателството или от договорните клаузи. В противен случай, има голяма опасност цялата организация, аналогично на цялата армия, да тръгне по погрешен път, при което още оттук е налице пълен провал.

Естествено е, че хусарите често „дразнят противника“. При метафоричният стил на настоящето изложение, подобно проявление на дейността имат и юрисконсултите, чрез предварително изразяване на мнения, становища и позиции, например – в един преговорен процес по сключване на бъдещ договор или в тълкуването на правни норми, когато има различни виждания за това. Това „опипване на почвата“ е много важно, защото предварително оформя очаквания относно развитието на последващи процеси, както и на настройката на външни на организацията лица. Нещо повече – то дава представа относно „равенството или неравенството на въоръженията“, тоест – коя теза при договорния процес или при прилагането на закона, би била най-вероятно по-силната. Следователно, още тук мениджмънтът би трябвало да очаква професионално издържано становище как да действа по-нататък (включително и да приеме опцията „да се предаде“, защото другата теза в договарянето или в прилагането на закона е категорично непреодолима).

Ариегард

Хусарите обаче са имали една много важна задача – да охраняват крилата и тила на основните войскови части. Именно затова те никога не са били използвани за основен военен удар. На пръв поглед бездействащи, те са осигурявали сигурността „на цялата армия“. Същата фундаментална функция имат и юрисконсултите. Те „защитават“ репутацията на ръководството, труда на колегите си и целите на организацията. Това се вижда много ясно в съдебната зала. Там те са сами. Както на бойното поле (където основните сили отдавна са встъпили в бой), така и тук (където правният факт се е случил отдавна назад във времето), юрисконсултите поемат удар, за който те често не носят отговорност, т.е. – „не са провокирали“. Както на сцената на войсковите действия, така и тук, насоката за движение на армията (респективно – на организацията) е една, а последващият противников удар идва не фронтално, а отстрани или отзад.

Изисква се стоицизъм, незабавна реакция и жертвоготовност. Под заплаха е цялата армия (организация), като понякога това е фатално. Психическата, волева и професионална устойчивост са необходими качества на тези организационни звена. Липсата на такъв стоицизъм би трябвало винаги впоследствие да води до освобождаването на лицата в тези звена (освен ако не е фатално късно за това). Незабавната реакция е изискване не само на тяхното местоположение като функция, но и на простата причина, че тук вече няма кой да им се притече на помощ. Не на последно място – жертвоготовността е абсолютен критерий за интегритет към целите на организацията и лоялност към мениджмънта. Ако хусарите (юрисконсултите) в критични състояния покажат дори и наченка на мисъл и действие първо за себе си, а не за цялото, то те трябва да се третират впоследствие като опасни за организацията, и най-разумният ход на ръководството е да се освободи от тях. Впоследствие, винаги могат да се рекрутират качествени професионалисти за тези толкова важни за организацията звена. Подборът обаче оттук-нататък трябва да бъде много качествен, включвайки в себе си и неприемането на нито един кандидат, ако не отговаря на високите критерии за тези длъжности.

Ватерло

Без претенции за историческа задълбоченост, аналогиите не свършват дотук. Великият държавник и военоначалник Наполеон Бонапарт губи последната си велика битка на полето до Ватерло поради една чисто мениджърска грешка от стратегически характер. Той заповядва атака на цялата си конница срещу позициите на британския пълководец Уелингтън. За съжаление, в атаката са включени и хусарите. По този начин, двете страни на армията на Наполеон, както и тилът й, остават открити. Затова, когато генералфелдмаршал Блюхер атакува десният фланг на френската армия, почти няма кой да му се противопостави. Оттук започва и поражението в тази битка, както и фаталният крах на Наполеонова Франция.

Изводът за съвременните мениджъри би трябвало да е повече от ясен – юрисконсултите не трябва да се използват за неприсъщи за тях дейности. За съжаление, често е срещана порочната практика, те да поемат функциите на много други организационни звена, защото „били по-квалифицирани“. По-погрешно мнение от мениджърска гледна точка не би могло да има. Всяко организационно звено има своите специфични функции, като само по изключение едно звено би могло да замести друго, но никога по такъв начин, че да се застрашат целите на самата организация, или организацията като цяло. Също така не би трябвало и всичко „да минава за преглед от юристите“. За предварително становище или одобрение трябва да се дават само тези въпроси, които биха имали сериозни правни последици. Или, образно казано, преди същинската битка те могат да бъдат използвани „за разузнаване с бой“, но само след като незабавно след това поемат основната си функция на ариегард.

Един съвременен мениджър би трябвало да се вслушва в становищата на юрисконсултите, защото те имат „чувствителността от терена“. Дори тяхната понякога привидна недисциплинираност и „бунтарско поведение“ трябва по-скоро да се адмирират от ръководството, защото това най-малкото е поне една различна гледна точка сред морето от безпрекословно изпълнение на някои други звена (за съжаление, понякога изродено в ужасяващо угодничество).

Също така, тяхното „предполагаемо бездействие“ трябва да бъде разбирано, защото те се готвят за ненадеен външен удар. Точно тогава те трябва да спасяват репутацията на ръководството, труда на всички други звена, както и целите на организацията въобще. Техният провал би бил провал и на ръководството, и на организацията като цяло. Те трябва да бъдат оставени да акумулират сила и енергия сериозен сблъсък. Тази подготовка за юрисконсултите се изразява в перманентно запознаване с правната теория и съдебната практика, участие в обучителни мероприятия, дори и в неформални разговори с други юристи. Толерансът на ръководството тук винаги трябва да е налице, най-малкото от гледна точка на управленската отговорност за професионалната подготвеност на персонала на организацията.

Един съвременен мениджър в частния или публичния сектор трябва да е наясно с горните специфики на функциите и дейностите на юрисконсултите. Взаимното доверие и уважение между ръководството и юристите в организацията е необходимо условие за нейните настоящи и бъдещи успехи. То обаче би трябвало да започва още от рекрутирането на юрисконсултите, като се назначават само кандидати с висока професионална подготовка. Ако не са налице такива, в армията биха ангажирали други видове войска, като аналогията в съвременния мениджмънт е – външни юристи, например адвокати.

Уроците на историята могат да бъдат разглеждани като теми от теорията и практиката на мениджмънта. Читателите може и да не са съгласни с метафоричния подход на настоящето изложение. Но подценяването на едно не-основно звено, каквото е юридическото звено в съответната организация, особено в днешния легализиран свят, често води до катастрофални последици. Съвременният мениджмънт никога не би си позволил подобна грешка, напротив – би свел риска от подобна грешка до минимум.