PROMOTOR FIDEI

автор: д-р Младен Младенов

Петък, 13-ти. Съдебна зала дни преди началото на законозакрепената ваканция според законодателството, регламентиращо „Третата власт“. Две срещи на улицата в рамките на 100 метра. Телефонен разговор късно вечерта. Общуване във Фейсбук след последната среща преди половин година. Всичко това – в един-единствен ден.

Съдебна зала. Процесуалната представителка на юридическото лице с огромно неудобство и с явен срам се извинява на председателката на съдебния състав, че многократно е обяснявала на ръководството на организацията относно задължението му да съдейства на съда, но същото дори отказва да изслушва аргументи и саботира процеса. Съдията не може да повярва, че това е възможно, очевидно съзира грешка в пълномощника по делото и предупреждава неколкократно юрисконсултката за евентуалните последиците.

Срещи на улицата.  Първата среща е с държавна служителка с ключови функции по дадена политика. Оплаква се, че ръководството я неглижира и като че прави точно обратното на дадените от нея правни становища. Изпраща я на междуведомствени работни срещи с мандат да застъпва позиции, коя от коя по-абсурдни от правна гледна точка. Втората среща е с колега на ръководна функция в банка, който в прав текст заявява, че „не желае вече да се занимава с Право“. Казва, че ръководството постоянно го изненадва с вече извършени несъобразени с Правото действия, при явно неглижиране на мненията на който и да е представител на юридическия екип в организацията.

Телефонен разговор. Дългогодишна юрисконсултка във водеща държавна структура не може да скрие възмущението си. При положение, че многократно е предупреждавала ръководството на организацията, то е извършило точно обратното на разписаното в законодателството. След това е изпратило именно нея да защитава тази causa perduta (лат., „загубена кауза“) в съдебното производстдво по жалбата. С огромен срам тя е намерила възможност да обясни на председателката на съдебния състав, че процесуалните възражения и искания в съдебните производства, както и писмената защита са извършени и изготвени само и единствено под заплахата за дисциплинарно уволнение, „ако не спечели делото“.

Общуване във Фейсбук. Обсъждане на казус, при който юрисконсултът лавира процесуално, защото ръководството на организацията, към която принадлежи, поддържа нереалистични и неадекватни очаквания към изхода на съдебното дело.

Ако някой в частния или в публичния сектор все още не е разбрал, юристът в организацията е своеобразен Promotor Fidei (лат, „Поддръжник на Истината“). Поради систематиката на образованието си и спецификата на професията си той/тя прави преценка на съотносимостта на фактите към случая, на валидността на аргументацията на тезата и антитезата, както и на тежестта на доказателствения материал по казуса. Неглижирането или игнорирането на мнението на юриста от страна на ръководството на организацията е меко казано неразумно.

От друга страна raison d’être (фр., „причината на съществуването“) на юристите в организациите от частния и публичния сектор е насочването им само към законосъобразени практики вътре и извън тези човешки структури. Ако обаче ръководството на тези фирми или учреждения желае те да бъдат закононарушители, то са възможни два начина на действие. Първият е организацията да се лиши въобще от всякакви юристи. Вторият е да се даде доверие на юристи, които със сигурност биха я провалили в даден бъдещ момент (виж например: „Измислените юристи“ и „удобните юристи“ в публичния сектор“, http://pods-bg.org/?p=1752).

Така, само за един ден (без предразсъдъци за неговия фатализъм), са налице прекалено много еднотипни споделяния, при които случайността очевидно е невъзможна при ясно изразената тенденция на развитието на нещата.

Всеки един ръководител би трябвало да се осланя първо на Promotor Fidei. Иначе, не е трудно да срещнем почти на всяка крачка подлиза (рус., „подмазвач“), oportunista (хър., „нагаждач“) и irresponsible person (англ., „безотговорник“). Проблемът е, че тези персонажи винаги, ама – винаги те водят до провал, понякога – не само от чисто професионална гледна точка, но и от драматично екзистенциална такава.

Затова, най-ценни за органиацията са тези, които поддържат Истината – за факти, за подходи, за реализации. Един самоуважаващ се ръководител първо би заложил именно на тези личности. Обратното би означавало надценяване на собственото интелектуално ниво, което като феномен е предмет на специализирани научни изследвания. За да не се стига до това, призоваваме за пореден път към трезва преценка и към здрав разум. И за уважение на истински кадърните и достойни юристи.

©д-р Младен Младенов, 14 юли 2018