автор: д-р Младен Младенов

            Конституционният съд на Република България в своето Решение № 3 от 7 юли 2015 г.  по конституционно дело № 13 от 2014 г. с докладчик съдията Гроздан Илиев много категорично е разяснил, че: „…в качеството си на държавни органи съдиите осъществяват правосъдна дейност, прокурорите – надзора за законност, и следователите – разследването по наказателни дела.“

От особена важност е да се квалифицира видът на правно въздействие на надзора за законност на прокурора, защото този орган е посочен в систематиката на Глава шеста „Съдебна власт“ на Конституцията на Република България (КРБ). При езиковото тълкуване на нейните разпоредби категорично се стига до извода (по пътя на изключването от чл.119, ал.1), че прокурорът няма правораздавателна власт. Такъв извод обаче не може да се направи при търсенето на точния смисъл на чл.118 от КРБ, който очевидно се отнася с пълна степен и без изключения към чл.117, ал.2, изречение второ, който гласи, че при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Оттук би могъл да се направи спорния извод, че прокурорът има правосъдни функции, респективно – правосъдна власт.

Ако въобще съществува някаква правосъдна власт за прокурора, та би била квази-правосъдна по същността си, и то само при упражняване на обвинителната функция (но същата не е предмет на настоящето изложение).

Обратно, извън чисто процесуалните си възможности по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Администрапивнопроцесуалния кодекс (АПК) за участие в съдебни производства (които няма да бъдат разглеждани тук), при анализ на законодателството се достига до единствения извод – че прокурорът при изпълнение на своите функции притежава силна административна власт, в смисъл, че може да влияе върху оперативното управление на държавата, чрез въздействия върху органите на изпълнителната власт относно изпълнението на нормативните актове по конкретни случаи от компетентността именно на тези органи.

В реда на тези мисли, според чл.145, ал.1, т.3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), прокурорът може да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване – и всички материали. Ако вземем само един пример – според Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция, а също и от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) или определен от него заместник изпълнителен директор – за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, излиза, че прокурорът притежава административна власт (по силата на ЗСВ) да провокира ревизия от органите на НАП. И това е абсолютно същата власт, както например – на изпълнителния директор на НАП, защото законодателят и в ДОПК и в ЗСВ използва глагола „възлага“. За проверките, за които е необходимо само оперативно планиране и възлагане от органите на власт и служителите с ръководни функции (в която и да е администрация, включително – и в НАП), влиянието на прокурора е още по-силно, защото би превъзмогнало по пътя на приоритета оперативното планиране на органите на изпълнителна власт и техните администрации.

Съобразно чл.146, ал.1, т.3 от ЗСВ пък, прокурорът  разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени със закон. Тази негова власт се различава по формалната си правна характеристика (нормативна закрепеност) от дейността по Глава осма „Предложения и сигнали“ от АПК, но от съдържателна страна (процесен подход с цел защита на права и законни интереси) тя е публичноправна, а при много тясна интерпретация – административна. Това е видно от правните възможности на прокурора при упражняване на тази дейност. Според чл.146, ал.2, точки втора и трета, той дава задължителни писмени разпореждания за отстраняване на констатирани нарушения, както и спира изпълнението на незаконосъобразни писмени заповеди и разпореждания на длъжностни лица и иска отмяната им по съответния ред. Тези правомощия по същността си са правомощия на горестоящ административен орган. Нещо подобно прокурорът може да прави и на основание чл.46, ал.2, т.4 от НПК – взема мерки за отстраняване на допуснатите и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки. Близко до горните възможности е тази по чл.16, ал.1, т.1 от АПК – прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като  предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни договори и съдебни актове.

Но като че най-ясната хипотеза за административната власт на прокурора е по смисъла на чл.16, ал.1, т.3, предложение първо във връзка с чл.24, ал.1, предложение трето от АПК – той започва по негово искане административни производства, когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. И понеже в чл.24 от АПК инициативата за започване на административното производство е възможна на шест основания, инициативата на прокурора е от вида ex officio и по този начин е приравнена на инициативата на компетентния орган, на омбудсмана, на по-горестоящ от компетентния за производството административен орган или на друг държавен орган. По този начин, да инициира по служебен път административно производство е най-чистото проявление на административната власт на прокурора.

Доколкото според чл.144, ал.1 от ЗСВ прокурорът ръководи разследването като наблюдаващ прокурор, всички изводи и заключения, изтъкнати по отношение на следователя в статията „Следовател и обвързана администрация“, публикувана в Интернет-страницата на Професионалното обединение на държавните служители: http://pods-bg.org/?p=2397, важат с пълна сила и за прокурора.

Във връзка с цялостното изложение по-горе трябва винаги да се помни императивното и неоспоримо правило, че съгласно чл.145, ал.3 от ЗСВ разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите.

ãд-р Младен Младенов, 5 януари 2017