Правителството одобри проект на Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения.

Радикалните обществени, политически и икономически промени, които започнаха в българското общество в началото на 90-те години на XX век, доведоха до нова историческа ситуация и създадоха необходимост от утвърждаването на демократични ценности във всички сфери на обществения живот. Започна изграждането на система от институции, чрез които да се осигури функционирането на обществото в съответствие с демократичните принципи и законите на страната.

Наред с положителните обществени промени, възникнаха и някои негативни тенденции. Динамиката на обществените отношения, от една страна, и от друга – отсъствието на ясни правила, които да се прилагат в съответствие с демократичните принципи от добре организирана система на държавни институции, както и недостатъчната ефективност на правоохранителните и правоприлагащите органи, доведоха до значителен брой правонарушения. В нарушение на нормативни разпоредби беше присвоена значителна по мащаби държавна и общинска собственост.

Бързо постигнатото икономическо предимство улесни възможността организирани престъпни структури да противодействат на демократичното функциониране на обществото и да влияят негативно на обществената среда, налагайки корупционни практики в разрез със законите на страната. Усещането за недосегаемост и безнаказаност ерозираха чувството за справедливост и принципа за върховенството на закона. Това имущество открито стои пред очите на обществото като „необяснимо богатство”. Притежанието му не се съгласува с прогласения от Конституцията на Република България принцип за върховенството на закона, който всички български граждани трябва да спазват.

Имуществените вреди за обществото не са единственият резултат от тези процеси. Пряко следствие са загубеното доверие на гражданите в държавните институции и недобрият инвестиционен климат, които препятстват своевременното възстановяване и развитието на икономиката, особено в период на световна икономическа и финансова криза.

Натрупаното в страната престъпно имущество се насочва и към други страни в света. По данни на Световната банка ежегодно в различни държави се изнасят зад граница средства на обща стойност между 1 и 1,6 трилиона долара, получени от корупция и друга престъпна дейност, както и в резултат на неплащане на данъци.

Системата на мониторинг на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията регистрира устойчив ръст на корупцията сред населението в България. За българските граждани корупцията категорично се очертава като най- важния проблем, пред който е изправена страната.

Основно предизвикателство след приемането на България в Европейския съюз остава противодействието на корупцията и организираната престъпност.

Безусловно необходим е институционален подход, който да се противопостави на корупционните мрежи и практики. При търсенето и намирането на решения за противодействие на корупцията България ползва и различните институционални инициативи за противодействие на корупцията на европейско равнище.

Предложеният от правителството законопроект е решителна стъпка за преодоляване на идентифицирания дефицит на антикорупционни мерки за пресичане на възможности организираната престъпност да бъде източник на корупция в нейните разновидности.

Конфискацията на облагите от престъпна дейност и от административни нарушения в Европа и в света се счита за ефикасно средство за борба срещу организираната престъпност и корупцията. Отнемането на облаги от престъпна дейност и административни нарушения по реда на гражданския процес (т. нар. гражданска конфискация на имущество) предоставя на държавата възможност за постигане на значителен напредък в борбата срещу престъпността, тъй като я лишава от печалба, което е основен мотив за нейното съществуване.

При гражданската конфискация се прилагат процедури и правила, които са различни от наказателното производство и се оспорва законният произход на собствеността със средствата и при стандартите на доказване, предвидени в гражданския процес. Институтът на гражданската конфискация се явява подходящ и по причина, че единствено в рамките на гражданското производство могат да бъдат проверени средствата и сделките за придобиване на имуществото.

Създаването на такъв вид законодателство и у нас отговаря на потребностите на обществото и едновременно с това – на международноправните задължения, произтичащи от международни актове, по които Република България е страна.

При анализа на ефективността от прилагането на рамковите решения в ЕС, се подчертава необходимостта от промяна на правната рамка в тази област за държавите от Европейския съюз. Прави се обобщение, че са констатирани проблеми в областта на взаимното признаване на обезпечителните заповеди и решенията за конфискация, основана на гражданското производство, като се набляга на важността на целения резултат – съществуването на бързи и ефективни механизми за замразяване (запориране) и конфискация на имущество в чужбина.

Резултатите от анализа по прилагането на приетия през 2005 г. Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, обосноваха извод, че е налице необходимост от формулирането на законово ниво на по-различна концепция, която принципно да отговаря на концепцията за гражданската конфискация, развита в законодателството на други държави, както и от разработването на нови правни институти, чрез които да се повиши ефективността на отнемането на имуществото.

Като основен проблем в практиката на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, създадена по силата на Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, се посочва дългият период от време между налагането на обезпечителни мерки върху имуществото и влизането в сила на присъда за престъпление от общ характер срещу проверяването лице, тъй като едва след като се постанови влязла в сила присъда, комисията може да внесе иск в гражданския съд за отнемане на имуществото. Обвързаността на постановените осъдителни присъди за конкретни престъпления с гражданскоправния иск за отнемане на имуществото най-често прави закъсняла намесата на държавните органи при отнемане на имуществото.

В сравнително-правен аспект има национални модели, в които вече почти от десетилетие се прилага гражданска конфискация. Образуват се отделни производства за установяване на извършителя на престъпно деяние и за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност. Двете производства нямат връзка помежду си, още повече, че наказателното производство може да бъде прекратено или обвинението да не бъде доказано по безспорен начин. Общите белези на различните модели на гражданска конфискация се изразяват в това, че производството се развива и приключва преди да има влязла в сила присъда за престъпление от общ характер и че е насочено към имуществото, а не към лицето, което го притежава.

Прилагането на гражданска конфискация е друга форма на защита на обществените интереси, различна от наказателното преследване. При гражданската конфискация не са решаващи авторството на престъпното деяние и вината на извършителя. Отнемането на имуществото не е наказание на виновното лице, а мярка за защита на обществения интерес. Тя действа възпиращо на правонарушителите, като превръща в реалност принципа „престъплението не обогатява”. Без прилагането на този основен принцип, според който никой не може да се обогатява от престъпна или от друга незаконна дейност, няма правова държава.

Предвиденото в законопроекта производство, в рамките на което се установява произходът на имуществото, не е предназначено да осигури доказателства за наказателния или за административно-наказателния процес. Отнемането на имущество извън наказателния процес може да се съпостави успешно с гражданско-правния институт на неоснователното обогатяване, при което всеки, който се е обогатил без основание, дължи връщане на облагата.

Внасянето на граждански иск за отнемане на имуществото преди да има влязла в сила присъда за престъпление от общ характер не влиза в противоречие с презумпцията за невинност. Презумпцията за невинност е относима само към случаите на наказателно преследване. По същите съображения в производството по гражданска конфискация не са относими и забраните за ретроактивно действие на наказателните закони и за повторно осъждане.

Прилагането на гражданската конфискация се реализира при наличие на пропорционалност между необходимостта за защитата на публичния интерес чрез отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, и спазването на основните права на човека. Пропорционалността при ограничаването на определени основни права на човека е основен принцип на правния статус на личността.

Допустимо е да бъдат ограничавани отделни основни права на гражданите въз основа на закон, в който са предвидени съответно производство и акт на съдебната власт за установяване на незаконния характер на имущество, за да се защити по-висше благо – общественият интерес.

Изработеният проект за нов Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейности и от административни нарушения, е съобразен с изискванията на разпоредбите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Правото на собственост е основно икономическо право на човека. Според чл. 1 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи „всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от неговата собственост, освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закон”.

В националната правна система е допустимо лишаване от собственост на физическо или юридическо лице, когато са налице две условия. Първото условие е лишаването от собственост да се урежда в закон. Предлаганият проект е на акт, който националният парламент ще обсъди и гласува. Второто условие е лишаването от собственост да е в интерес на обществото. Гражданската конфискация е вид лишаване от собственост и нейното въвеждане безспорно е в интерес на обществото, тъй като представлява мощно средство за борба с корупцията, престъпността и административните нарушения, при които в разрез със законите на страната се генерират огромни икономически облаги.

Законопроектът има за цел да повиши ефективността от работата на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, като специализиран орган, който единствен от държавните органи проверява източниците на придобиването на имущество. В приложното поле на закона се включват допълнителни основания за провеждане на производството, съответни на съвременните обществени условия, за да се постигнат по-добри резултати в борбата с престъпността и да бъдат удовлетворени обявените от закона цели в защита на обществения интерес.

Подробно се уреждат условията и процедурата за отнемане на активи, придобити от престъпна дейност или от административни нарушения, които са от естество да генерират облага. За разлика от действащия закон, отнемането на имущество, придобито от престъпна дейност, не се предхожда от влязла в сила осъдителна присъда, което именно характеризира механизма на гражданската конфискация. Концепцията за гражданската конфискация не изисква установяването на причинно-следствена връзка между деянието, за което лицето е осъдено, и имуществото, което се проверява в гражданското производство. Ето защо осъждането на проверяваното лице с влязла в сила присъда не може да е предпоставка за предявяването на иск за отнемане на имуществото.

Проектът предвижда развитие на производството по гражданска конфискация в две фази:

- производство, провеждано от Комисията по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност или от административно нарушение, в което се проверяват източниците за придобиване на имуществото и се предприемат действия за налагане на обезпечителни мерки;

- производство за отнемане на имуществото, провеждано пред гражданския съд.

Случаите, в които комисията образува производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност или от административно нарушение, са изрично посочени в проекта на закон. Обект на проверка е имуществото на три групи лица:

1. Лица, привлечени като обвиняеми за престъпление от общ характер от естество да поражда облага, както и лица, които не са били привлечени като обвиняеми за престъпление;

2. Физически или юридически лица, които притежават или контролират имущество, за което може основателно да се предполага, че е придобито от престъпна дейност на друго лице, привлечено като обвиняем за престъпление;

3. Лица, които са придобили облага на стойност над 150 000 лв. в резултат на административно нарушение от естество да генерира облага, независимо дали нарушението е извършено от този, който се е облагодетелствал от облагата или от друго лице.

Законопроектът има ясно изразена насоченост към лица, за които може основателно да се предполага, че притежават или контролират престъпно имущество или имущество, придобито в резултат на друг вид правонарушение. Предвидената в проекта възможност производство пред комисията да се образува и когато наказателно производство не е било образувано или е прекратено или е било спряно, в максимална степен изразява същността на гражданската конфискация, която по правило се прилага от там, от където механизмите на наказателния процес не биха могли да се приложат.

Включването в обхвата на законопроекта на възможността да се отнема имуществото, придобито от административни нарушения от естество да генерират облага, е в съответствие както с конституционния принцип, според който правото на собственост се гарантира, ако собствеността е придобита правомерно, така и с вече създадена със закон обща нормативна уредба в Закона за административните нарушения и административните наказания.

В хода на производството, образувано пред комисията, се извършва финансово разследване, като се събират доказателства относно имуществото на лицата и произхода на средствата за придобиването му в рамките на определен период в течение на 20-годишен давностен срок.

На законово ниво е изведено взаимодействието между комисията и други държавни органи, с които комисията извършва съвместна проверка, за да изготви цялостен профил на икономическата дейност на проверяваното лице. Проверката обхваща доходите на други лица от близкото обкръжение на проверяваното лице, както и сделките на трети физически и юридически лица, които са придобили имущество от проверяваното лице. Законопроектът предвижда отнемане на имуществото, придобито от тези лица, само ако се установи престъпният му произход, и ако тези лица са знаели или според обстоятелствата са могли да предположат, че имуществото е придобито от престъпна дейност.

След приключване на проверката комисията приема решение, с което установява, че:

- е налице облага, придобита пряко или косвено от престъпна дейност или от административно нарушение;

- е налице имущество на физическо лице, придобито като облага от престъпна дейност, тъй като стойността на имуществото към момента на придобиването му значително превишава нетния доход на физическото лице и на членовете на неговото семейство за проверявания период, и не е установен финансов източник за придобиването му със законни средства;

- е налице имущество на юридическо лице, придобито като облага от престъпна дейност, тъй като балансовата стойност на актива на юридическото лице в годишния финансов отчет по Закона за счетоводството значително надвишава стойността на пасива на баланса, намален с размера на привлечените средства и с оценената балансова стойност на задължението по управление на получения заем, и не е установен финансов източник за придобиването му със законни средства.

Заключението на комисията относно резултатите от проверката е основание за прекратяването на производството или за внасяне в съда на искане за налагане на обезпечителни мерки.

За разлика от действащата нормативна уредба, законопроектът предвижда внасяне на искане за налагане на обезпечителни мерки в съда преди да е налице влязла в сила осъдителна присъда. Това разрешение съответства в пълна степен на концепцията за гражданска конфискация и има за последица чувствително съкращаване на срока за приключване на производствата по този закон.

Предлага се държавните съдебни изпълнители да привеждат в изпълнение обезпечителните мерки по реда на закона, тъй като производствата ще са освободени от държавни такси.

Съществено място в законопроекта е отделено на предмета на отнемане. На отнемане подлежи имуществото, което е придобито като облага от престъпна дейност или от административно нарушение. Отнема се конкретно имущество, за което е установено, че произхожда пряко или непряко от престъпна дейност или от административно нарушение. В този случай комисията е длъжна да докаже връзката между придобитото имущество и деянието, предмет на престъпление или административно нарушение, от което то произлиза. Отнема се и имущество на физическо или юридическо лице, по отношение на което за проверявания период е установено значително несъответствие, което прави вероятно във висока степен придобиването му от престъпна дейност.

Като отчита значителните трудности за установяване по категоричен начин на движението на парични средства с престъпен произход, което се признава от всички държави в света и е движещият мотив за възприемането на гражданската конфискация в редица страни, българският законопроект също основава доказването на тезите на всяка от спорещите страни върху баланс на вероятности. Комисията следва да установи с разумна степен на обоснованост, че имуществото е придобито от престъпна дейност, а ответникът да установи със същата степен на обоснованост, че имуществото е придобито от законен източник. Доказването от страна на комисията на съответните обстоятелства трябва да превишава по степен доказването на ответната страна, за да се формира вътрешно убеждение на съда за отнемане на имуществото.

Основните принципи, от които се ръководят правоприлагащите органи, са записани в общите положения на законопроекта. Намесата на държавата по отношение на собствеността трябва да се осъществява в съответствие с огласената цел, в разумни граници, като се търси необходимият баланс между социалната справедливост и справедливостта за отделния човек.

Производството пред комисията започва в случаите, когато може основателно да се предполага, че е придобито имущество като облага от престъпна дейност или от административно нарушение, което е от естество да генерира облага. Необходимо е в тези случаи лицето да е привлечено като обвиняем за престъпление от общ характер от вида на тези, които генерират облага. За да се осъществи привличане на лицето като обвиняем, органите на досъдебното производство трябва да са събрали достатъчно доказателства за виновността на лицето в извършване на конкретното престъпление.

По НПК стандартите за привличане на едно лице като обвиняем са по-високи от тези, които законът изисква за започване на наказателно производство въобще. Производството започва при наличие на информация, от която да се направи извод, че е извършено престъпление въобще.

При проверката, извършена от комисията съвместно с други правоохранителни органи, трябва да са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че има конкретна облага или че е придобито имущество на физическо или юридическо лице, за което е установено значително несъответствие.

В съдебното производство, в случаите, когато е налице значително несъответствие по отношение на имуществото Комисията следва да установи с разумна степен на обоснованост, че имуществото е придобито от престъпна дейност.

Когато е налице конкретна облага, придобита от престъпление или от административно нарушение, Комисията следва да проведе пълно доказване, като установи, че облагата е придобита в пряка причинна връзка с престъпното деяние или с административното нарушение.

За да се постанови решение за отнемане на имуществото в полза на държавата, придобиването на имуществото като облага от престъпна дейност или от административно нарушение следва да е доказано в по-висока степен от степента на обратното доказване, което трябва да проведе ответникът.

Законопроектът съдържа следните гаранции за защита на основните права:

- Производството пред комисията се образува в случаите, изрично изброени от закона, в които може основателно да се предполага, че е налице придобиване на имущество като облага от престъпна дейност или от административни нарушения;

- В съда се внася искане за налагане на обезпечителни мерки, едва когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение за определени обстоятелства;

- Съдът допуска обезпечение, ако искането е подкрепено с достатъчно доказателства за обосновано предположение, че проверяваното лице притежава права или контролира имущество, придобито като облага от престъпна дейност или от административно нарушение. Ако съдът не е удовлетворен от качеството на събраните доказателства, той не допуска обезпечение;

- Участие на проверяваното лице в производството пред комисията със защитник, или лично, или чрез други упълномощени лица. Лицето се запознава със събраните срещу него доказателства и има право да направи възражения и да представи други доказателства, които опровергават констатациите на комисията. Възможността, лицето предварително да се запознае с доказателства, които ще се представят в един бъдещ процес, е правна възможност, която не е на разположение на нито един ответник в бъдещи граждански спорове според българското процесуално право;

- Възможност за прекратяване на производството пред комисията, при което не се внася иск в съда, ако представените от лицето доказателства оборят констатациите на комисията; или ако самият административен орган приеме решение, с което намира, че не може да се направи обосновано предположение за придобиването на имуществото като облага от престъпна дейност или от административно нарушение;

- Пряко указание за обстоятелствата, които обуславят произнасянето на съда;

- Допуска се правна защита в производството пред съда за налагане на обезпечителни мерки, както и в исковото производство;

- Решението за отнемане се постановява от независим орган – съд;

- Съдебното производство протича на три инстанции – ответникът има право на жалба пред две съдебни инстанции.

Не се отнема имущество:

- ако установеният размер на несъответствие или на облагата, придобита от административно нарушение, не надвишава определен размер, установен от закона;

- върху което не се допуска принудително изпълнение, например единственото жилище на лицето.

Съдът не отнема имущество, ако комисията не е доказала в по-висока степен в сравнение със степента, в която е проведено доказването на другата страна, че имуществото е придобито от престъпна дейност или от административно нарушение.