Дискусията за административната реформа отново се фокусира върху числеността на администрацията. Данните от Доклада за състоянието на администрацията за 2025 г. обаче показват, че по-важният въпрос не е колко служители има администрацията, а как са разпределени функциите и какви резултати се постигат.

Общата щатна численост на администрацията е 145 802 бройки, разпределени почти поравно между централна и териториална администрация:

• Централна администрация – около 73 000 щатни бройки (50%);
• Териториална администрация – около 72 800 щатни бройки (50%).

В рамките на териториалната администрация структурата е следната:

• Общински администрации – около 30 500 щатни бройки;
• Областни администрации – около 1 600 щатни бройки;
• Териториални звена на централната администрация – около 40 700 щатни бройки.

Това означава, че 56% от териториалната администрация е концентрирана в териториалните структури на централната изпълнителна власт – НАП, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта, БАБХ, РЗИ, РУО, Инспекцията по труда, структурите по земеделие, околна среда и други.

Затова фокусът на административната реформа не следва да бъде поставян върху областните администрации, които представляват едва около 2% от териториалната администрация и около 1% от общата численост на администрацията. Подобен подход би имал ограничен ефект върху ефективността на публичното управление.

Съществените въпроси са други:

• Каква е ефективността на отделните политики и структури?
• Какви резултати произвеждат териториалните звена на централната власт?
• Има ли дублиране на функции между министерства, агенции и техните териториални структури?
• Как може да бъде подобрена координацията между институциите?
• Как да се повиши качеството и достъпността на услугите за гражданите и бизнеса?

Децентрализацията трябва да бъде разглеждана като ключов елемент на административната реформа. Но децентрализацията не означава механично прехвърляне на щатни бройки към общините и областите. Истинската децентрализация означава прехвърляне на правомощия, отговорности, ресурси и възможности за вземане на решения по-близо до гражданите.

Това може да бъде постигнато чрез дигитализация на процесите, интегрирани административни услуги и премахване на излишните административни посредници. Целта не е повече администрация на място, а повече услуги на място. Не повече структури, а по-добра организация. Не повече чиновници, а по-бързи и по-качествени решения.

В този контекст областните администрации следва да бъдат разглеждани не като обект на съкращения, а като потенциален инструмент за по-добра координация на държавните политики на територията. Като представители на Министерския съвет в областите те могат да получат по-ясни функции, по-силни координационни механизми и съвременни инструменти за управление, особено в условията на ускорена дигитализация.

Административната реформа трябва да бъде насочена към резултатите, а не към механичното намаляване на числеността. Ефективността, координацията, качеството на услугите и разумната децентрализация са факторите, които могат да направят държавата по-близо до хората и по-полезна за обществото.