MISSING EUNOMIA

автор: д-р Младен Младенов

Пролетта е тук. Както добре се знае, за сезоните и за порциите в денонощието (часовете) в древногръцкия пантеон отговаряли „младшите богини“, наричани ори (гр., Hōrai; англ., Hours). Тази, която се асоциирала с пролетното време се наричала Евномия (гр., Εὐνομία; англ., Eunomia). И от календарна, и от метереологична гледна точка тя би трябвало сега да е тук с нас.

Но очевидно не е…защото Евномия е и богинята (макар и „младша“ по смисъла на Единния класификатор на божествата в старогръцката митология) на реда. И то на ред, разбиран като вътрешна стабилност на държавата, основан на приемането на качествено законодателство и поддържането на гражданския порядък от институциите.

Вътрешната стабилност на държавата е налице тогава, когато благосъстоянието на всеки един индивид, както и на общността се увеличава ежедневно, непрекъснато и видимо, при липсата на сериозни конфликти. Необходимото условие за това е институциите да работят така, че да не пречат на съзидателните сили в стопанството и в обществото, съзнавайки, че те съществуват, за да предоставят обществени услуги.

Наличието на качествено законодателство е обусловено от множество фактори. Два от тях обаче са ключови. Първият е безусловен – творците на законодателните актове трябва да са професионалисти, а не разюздани самодоволни безотговорни аматьори. Вторият е условен – професионалните законодатели трябва да създават правила за всички, базирани на общия интерес, като са длъжни да игнорират партийните си пристрастия, клиентелистката си преданост и жалките си персонални интереси.

Поддържането на гражданския ред изисква наличието на висок обществен морал у индивидите, заети със служба на обществото и държавата. Те трябва да притежават безсъмнен интегритет, водещ до нужното ниво на доверие. Парвенюшката самозабрава, концентрирана върху пари, вещи, власт и известност е условие за несъвместимост. Хюбрисът трябва да се санкционира безкомпромисно от обществото още в неговия зародиш. За тези, които все още не са го разбрали – в държавното и в общественото управление, дори нещо да е формално законно, но неприемано за морално – то е недопустимо! Законното, но неморално действие поражда нелегитимност, т.е. – абсолютно недоверие на членовете на обществото към този, който „папагали за законност“. Предъвкването на членове и алинеи, при реалното им неспазване води до социално отвращение. Обратно, поначало моралът винаги е в канавата на законността.

Евномия се асоциира като „управление съобразно добрите закони“. В този смисъл, идеята на евробюрократите и на националните чиновници за „Добро управление“ (съвпадение! – дори е налице Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020, позната като ОПДУ) не е нещо оригинално. Тази идея de facto следва същността на Евномия. Държавните служители би трябвало да са нейни категорични followers.

Антиподът да Евномия се нарича Дисномия. Докато първата е ред, втората е безредие (беззаконие). Подобно състояние на обществото е налице или при липсата на институции, или при липсата на доверие в тях. Безсъмнено, такава ще е картината, ако водещите функционери са индивиди без елементарни етични устои.

Евномия липсва на всички нас, или поне на огромната част от нас. Време е да я посрещнем отново. Вече свалихме мартеничките. На вратата се звъни.

©д-р Младен Младенов, 2 април 2019