Komentator.bg

Г-жо Димитрова, какви са най-съществените проблеми пред конкурсите за държавни служители?

Най-големият проблем е недоверието, че в държавната администрация се влиза с истински конкурс. Това не е добре за самите управляващи, които и да са те, защото по този начин се стеснява кръга от потенциалните кандидати, които имат знания и умение да работят в администрацията. Трябва да се работи върху повишаване на прозрачността на конкурсите, за да стане видимо усилието, че се правят усилия да се намерят най-добрите за тази длъжност. За съжаление не виждам държавата да има проактивна политика в университети и да си търси активно хора, които искат да влязат в държавната администрация. Да насочва усилия да привлича най-добрите, които завършват и така да създава условия в администрацията да влезе свеж ресурс, който да има необходимите умения. Докато това не се направи, малка част от младите хора с умения ще се насочват към администрацията.

Какви са възможностите да се манипулира един конкурс при теста и интервюто и защо се допуска по дадена позиция да се явява само един кандидат?

При един кандидат не би трябвало да има конкурс и това е ясно. За съжаление практиката е да не се правят нови обявления, докато се явят и други кандидати. Историята с един кандидат устройва тези, които провеждат конкурса, още повече, ако той е и  желаният кандидат, изпратен на партиен принцип. Не е тайна, че има сериозна намеса от страна на партийните централи при назначаването на по-високи позиции. И това е от много години.

Има слаби места при конкурсите – какво съдържат тестовете и кой ги пише. Виждала съм много елементарни тестове, но съм виждала и тестове, за които се изисква професионално знание, а конкурсът е за младши експерт. И двете неща са прекалени. Тестовете трябва да бъдат такива, че кандидатите да могат да покрият изискването за вход в администрацията като обща рамка и познание за областта, за която кандидатстват. Дава се и възможност да се прави избор – тест или друг начин на провеждане на конкурсната процедурата като интервюта например.  Т. е въпросът е кой пише тестовете и кой влиза в комисията, която оценява професионалните качества на кандидатите за дадена длъжност е много важен. Трябва да има стандарти за тестовете за държавни служители.

Какъв е проблемът с изискванията за заемане на длъжността?

Много често те се проектират така, че на тях да отговорят кандидати, които са уговорени да спечелят конкурсната процедура. Това най-често става с изисквания за професионален опит, вид на завършеното образование, независимо, че в наредбата за провеждане на конкурсите няма изискване за вид на завършеното образование. Уточнявам, че има и длъжности, които изискват вид образование, като например медицинско или юридическо и за тях е коректно да се иска вид образование. За останалите обаче това не е така.

Защо някои от държавните ведомства не поддържат архив на конкурсите и не става ясно как са се провели те? Ние се сблъскахме с такъв проблем в сайта на Българската агенция по безопасност на храните.

Ще отговоря на този въпрос с въпрос. Има ли някой, който да контролира спазването на Закона за държавния служител? Инспекцията на труда осъществява някакъв контрол, но тя няма как да контролира прозрачността и публичността – основни принципи на държавната служба. Това е област, която е неконтролируема и незащитена. Затова част от администрациите не си правят труда да поддържат такъв архив.

Трябва да се осъзнае, че е важно в администрацията да влязат подготвени  млади хора, за даимаме една професионална държавна служба.

https://komentator.bg/%d0%bd%d0%b5%d0%b4%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d1%87%d0%b5-%d0%b2-%d0%b0%d0%b4%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b8%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%b2/?fbclid=IwAR32Yqkmb_RhMwCvglwiWN8uixh6hqYk5LxvaGuCCZYG011fg6Oq48Tnf4I