Изтече шестата седмица от извънредното положение и социалната изолация, съпроводени от новини за епичната битка с „коронавируса“.

Свидетели и субекти сме на всякакви новини, информации, експертни становища, прогнози, заповеди и намерения – често противоречиви, тревожни и стресиращи.

Научихме и се включихме във всякакви кампании в подкрепа на различни участници в тази битка: медицински служители в болници и спешна помощ, военни, доброволци и др., които заслужават възхищение и адмирации.

Не чухме  да се споменат служителите в РЗИ – тата, както е прието да се наричат тези административни звена. Тяхното участие в тази борба не е за подценяване, напротив – достойно е за най-високо признание. Още повече, че те, макар и в голямата си част лекари, са и държавни служители, професионална общност недолюбвана от общество и медии. Тук е мястото да се признае, че не са и от добре платените държавни служители. Тяхното място и значение, не са били оценявани много високо в „мирно време“. Още повече, че РЗИ – тата  са от много години обект на многобройни реформи и експерименти, което често е създавало у техните служители чувство за несигурност и безпокойство. И въпреки това, в това тежко време, те показаха на практика, че държавните служители са хора с огромно чувство за дълг, отговорност и себеотрицание, за което са полагали клетва, също като военните.

И както става ясно за тях тази клетва не е просто лист хартия.

Нека високо и ясно да им благодарим и поздравим за всичко, което са направили до тук и за всичко което им предстои да правят незнайно до кога.

Да им пожелаем да са здрави преди всичко /те и техните близки/ и да се въоръжат с издръжливост и смелост, необходими им ежедневно, „за да се прегърнем утре“.

УС на ПОДС