КАК  ФУНКЦИОНИРА БЮРОКРАЦИЯТА?

автор: д-р Младен Младенов

Човешката цивилизация е изградена върху фундамента на разделението на труда. Това означава, че отделните индивиди, групи или общества на всеки нов етап от еволюционното си развитие се занимават с определени трудови дейности. И докато неразвитите общества не познават държавното образование, при развитите такива държавната абстракция намира веществения си израз чрез администрацията. Последната обаче във всеки свои материален образ се доказва като бюрокрация (може би само „идеалните“ електронно управление и електронно правосъдие не биха имали никакви бюрократични признаци).

Бюрокрацията като обществен феномен има поне следните проявления:

Първо, тя не е инициативна. От фактическа страна, очаква някой да й поиска или заяви нещо. От правна страна, очаква правило за поведение или от законодателя, или от горестоящ орган/служител.

Второ, тя не е експедитивна. За нея времето като че не е никаква ценност – точно обратното е за гражданите и бизнес-предприятията. Именно затова бюрокрацията силно люби някои от фикционните правни конструкции, като най-предпочитаната измежду тях е т.н.“инструктивен срок“.

Трето, бюрокрацията не може да си представи единично усилие. Макар само един служител (т.н.“изготвил“) да може с лекота да подготви проект на административен акт, на документ или на становище, задължително трябва да има поне следните служители след горния: „съгласувал“, „одобрил“, „проверил“, „утвърдил“, „одобрил на съгласувалия“, „съгласувал на одобрилия“, „одобрил на одобрилия“, „съгласувал на съгласувалия“, „утвърдил на съгласувалия“, „утвърил на одобрилия“ и така до безкрай.

Четвърто, няма желание за развитие и саморазвитие. Робува се на абсолютно неоправдано самодоволство, което бива „избивано като комплекс“ над беззащитните граждани. Претендира се за интелектуалност, която все пак е срещана, но рядко в тези среди.

Пето, за сметка на това, в „позитивен смисъл“ бюрокрацията е безкритична към своите грешки, пропуски, слабости и неуметност. В този смисъл, тя не страда от излишно чувскво за вина или за несъвършенство. От психологическа и психоаналитична гледна точка, бюрокрацията си е ОК.

Шесто, бюрокрацията трябва да бъде поздравена, че е по-мощна от житейската логика на нещата. Докато при последната преуспява само най-можещият, знаещият и активният, при бюрокрацията е налице „отрицателна селекция“. Абсолютно необяснимо, при нея успяват дори и тези индивиди, които не биха могли да се реализират никъде другаде.

Седмо, бюрокрацията функционира в непрекъснат глад за нови и нови кадри. Няма административна бюрократична структура, която да не е абсолютно убедена, че й трябват поне още толкова служители, защото „работата е много“.

Осмо, надценяването на собствената си важност е присъща на бюрокрацията, което доказва високо ниво на самочувствие. Затова заплатите „винаги са много ниски“, и почти никога не се задава въпросът за правомерността, качеството и срочността на представените публични услуги, нито за обосноваността на „средства срещу услуга“.

Девето, налице е затрогваща лоялност на бюрокрацията към „шефа“ и към „ведомството“. Вярно, критерият е мааалко поизместен – би трябвало да има лоялност към правовата държава и демократичните ценности, но това е излично философстване.

И десето последно, бюрокрацията предполага династичност. Баби, майки и дъщери „наследяват“ една от друга кабинета, стаята, касата, бариерата, будката. Това се приема за нормално, макар че не е. Парадоксално – макар че изглежда печеливш житейски маниер, той е губещ – няма развитие. Налице е деградация, неприсъща за човешкото общество.

Като заключение – администрациите, които успеят да „надскочат“ бюрокрацията, ще бъдат нужни, ценени и развивани. Обратно – бюрократичните структури трябва да бъдат закривани – в полза на правовата държава, на демократичното общество, и не на последно място – на работещите в нея индивиди. Последните след време ще разберат, че това е било наистина в тяхна полза.

Така функционира бюрокрацията. Добре е въобще да я няма.

©д-р Младен Младенов, 8 юли 2019