СТАНОВИЩЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБЕДИНЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛ ПО ИЗМЕНЕНИЕТО НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ
Професионалното обединение на държавните служители /ПОДС/ категорично възразява срещу планираните промени в Закона за държавния служител, произтичащи от § 16 от ПЗР на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г.
С предлаганите промени в Закона за държавния служител се създава законова несъвместимост с държавната служба за лицата, които са упражнили правото си на пенсия. Промените забраняват на тези служители да работят в държавната администрация по служебно правоотношение, освен по заместване /когато също придобиват статут на държавен служители, макар и временно/. Това допускане е най-малкото странна правна логика.
Държавните служители придобили право на пенсия и тези придобили и упражнили право на пенсия се поставят в неблагоприятно положение да упражняват едно от основните конституционни права, а именно правото на труд.
Така въведените нови текстове са дискриминационни по признак „възраст“ и по признак „пол“.
Дискриминацията на база възраст и пол е естествено проследима, тъй като жените по-рано могат да изпаднат в „непригодност“ да изпълняват държавна служба от мъжете и по-рано ще се оказват в „несъвместимост“.
Въвежданата „несъвместимост“ в новата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 8 от ЗДСл предполага наличие или възникване на конфликт на интереси между статута „пенсионер“ и статута „държавен служител“, което е трудно разбираемо.
Всички изброени предпоставки в сегашните текстове на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл могат да доведат до конфликт на интереси – интересът на държавната служба спрямо интереса от личен, семеен, търговски или политически характер. Докато упражненото право на пенсия не може да накърни държавния интерес, който да оправдае новото допълнение на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл.
Прекратяването на служебно правоотношение поради придобито и/или упражнено право на пенсия следва да бъде по волята на страните по него, а не да бъде налагано по нормативен път, без обосновка, без оценка на въздействието, без ясни мотиви, без обяснение и дори без признание за дългогодишния труд на служителите.
Тази възможност и сега съществува със съответните основания за прекратяване на служебното правоотношение поради придобито или упражнено право на пенсия.
Новите текстове имат негативен етичен и психологически ефект.
Вместо благодарност за годините лоялна държавна служба, сега държавните служители в края на кариерите си ще получат обида и огорчение, като биват заклеймени за непригодни, за несъвместими, за безполезни за държавната служба от самия законодател!
Споделяме евентуалните идеи на вносителя, че следва да се осигури възможност за работа на младите граждани на България в държавната администрация, но това не следва да става за сметка на погазване на правата на други граждани. Освобождаването на около 2000 служителя от държавната администрация в едномесечен срок от влизане в сила на закона не е обвързано с осигурена приемственост, с анализ на възможностите изобщо да бъдат намерени подходящи служители за овакантените длъжности, особено за такива с месторабота извън гр. София.
Дискриминирани са и лицата, които се пенсионират при условията на чл.69 от КСО( например МВР и МО) на по-ранна възраст. С тези изменения те са обречени да не могат да работят като държавни служители. В същото време обаче могат да са в политически кабинети, колегиални органи и експерти по ТПО. Тези изменения в ЗДСл допускат неравнопоставеност по отношение правото на труд между лицата, работещи по служебно и трудово правоотношение в една и съща държавна администрация.
Дискриминарането на служителите навършили определените години и изгонването им от държавната администрация няма да постигне широко навлизане на образовани и компетентни млади хора в администрацията. Не са голям брой наистина компетентни кандидати за работа в държавната администрация, готови да работят за възнаграждения под 1000 лв. с немалко ограничения на права и високи изисквания.
Колко подготвени инженери има в малките населени места, готови да работят за контролните органи на държавата при минимално възнаграждение, удължено работно време и натиск при упражняване на правомощия.
По-голяма част от наистина квалифицираните млади хора се реализират в чужбина и в бизнеса, но не и в администрацията. Много често конкурсите за държавни служители завършват без явили се кандидати или без класиран кандидат. Това едва ли е оценено от вносителя.
Не е взето предвид и функционирането на специфичните звена, чиито служители притежават рядка експертиза, градена с десетилетия, знания и умения.
Почти невъзможно е да се намерят експерти непенсионери да ги заменят.
През последните 18 години от приемането на Закона за държавния служител неговите текстове стават все по-рестриктивни спрямо статута на държавния служител, превръщайки държавната служба в непривлекателно място за младите, образовани и успешни граждани на държавата ни. Това закономерно води до невъзможност да се гради качествена приемственост в работата на държавната администрация и да се създаде устойчив административен капацитет.
Ако целта е подкрепа на бюджета за осигуряване на пенсиите, има и други начини за по-хуманно законодателство – осигурителната тежест да се прехвърли в тежест на работещите пенсионери или на лицата навършили години за пенсия, но неупражнили правото си на нея. Значително по-изгодно да има работещи и плащащи осигуровки и данъци, а не пенсионери имащи нужда от социални помощи.
Бихме разбрали и евентуално ограничение на пенсионирани служители да заемат ръководни длъжности, за да се осигури кариерното развитие на младите служители, но да се освободят изведнъж толкова служители, често на ключови за администрацията длъжности, ще създаде трудно преодолим вакуум и проблеми в дейността на много административни структури.
Заявяваме категорично, че въвеждането на забрани или условия, които да поставят служителите в несъвместимост са безпрецедентни.
ПОДС пита в коя друга държава членка на Европейския съюз има такова отношение и подобна забрана спрямо гражданите й?
ПОДС се обръща към всички имащи правото да наложат волята си предлаганите текстове чрез § 16 от ПЗР на Проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. да отпаднат.
професионано обединение на държавните служители
НАЦИОНАЛЕН СИНДИКАТ ПОЛИЦИЯ категорично заявява, че Проекта на бюджет за 2019г. и конкретно параграф 16 от него, с който се предвиждат промени в Закона за държавния служител е дискриминационен и противоконституционен акт, целящ да породи напрежение и недоволство не само сред служителите на МВР, изпълняващи своите служебни задължения по Закона за държавния служител, но и сред всички останали държавни служители в отделните институции в държавата.
НАЦИОНАЛЕН СИНДИКАТ ПОЛИЦИЯ НАСТОЯВА разпоредбата на параграф 16 от Проекта на бюджет за 2019г. да бъде изцяло ОТМЕНЕНА.
Запазваме правото си на съответни протестни действия!
УПРАВИТЕЛ НСП:
/Калин Ников/
1. Ще се прекратят служебните правоотношения само на държавните служители по Закона за държавния служител, упражнили правото на пенсия (в администрацията, в МВР, МО, ДАНС, НСО и др.) – тъй като се смята, че техния брой в страната е малък примерно около 1600 души (предимно експерти в администрациите), т.е.малко финансов ресурс за обезщетения;
2. Няма да се прекратят служебните правоотношения на държавните служители, упражнили правото на пенсия (по ЗМВР, по Закона за въоръжените сили, Закона за съдебната власт и др.) – тъй като техния брой в страната е значително по-голям примерно около 5000 души (полицаи, пожарникари, военни и др.), т.е. голям финансов ресурс за обезщетения;
И тук се появява парадокса: Как за едни държавни служители, упражнили правото на пенсия (по ЗДСл) е несъвместимо да изпълняват държавна служба, а за други държавни служители, упражнили правото на пенсия (по ЗМВР, Закона за въоръжените сили и др.) това е съвместимо.
От друга страна не става ясно в какво се изразява точно несъвместимостта на упражненото право на пенсия с държавната служба, имайки предвид другите несъвместимости (осъждан, конфликт на интереси, участие в търговски дружества, ЕТ, народен представител, общински съветник и др.). Няма как упражненото право на пенсия да е несъвместимо само с държавната служба по ЗДСл. – то трябва да е или съвместимо или несъвместимо по принцип с държавната служба в страната.
Следва да се посочи, че упражненото право на пенсия е законно право на служителите, които отговарят на условията на КСО, но в даден момент това се явява несъвместимо с друг закон – Закона за държавния служител. С промените в КСО от 15.08.2015 г. е записано, че лицата по чл. 69, които имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират, без да се изисква освобождаване от служба, съответно уволнение или прекратяване на правоотношението.
И сега в един момент законодателя решава, че трябва да се прекратят служебните правоотношения на тези държавни служители, които са се възползвали от тяхното право на пенсиониране (т.е. първо им даваш право да се пенсионират, а след това ги уволняваш поради това, че нямат право на държавна служба, тъй като са се пенсионирали).
До Иван Иванов
Здравейте!Явно сте компетентен по темата! Ако желаете да ми отговорите по казуса:
Пенсиониран съм се като офицер в армията през 2004 г. на 43 години. Сега съм държавен служител в агенция, назначен по Закона за държавния служител. Ще бъда ли освободен от работа поради т.н. несъвместимост. Благодаря!
Докато тече делото в Конститу9 ционния съд за да вземе решение няма да ги махат съгл. Чл 54 от СПК. В МВР не ги махат
Чл. 54 от АПК
До 28.02.2019г. работех като държавен служител в НЗОК . На 01.03.2019г. ми беше прекратено служебното правоотношение по чл. 103 ал.1 т.4, изречение трето от Закона за държавния служител. Имам 19 години трудов стаж в тази институция, но въпреки това не ми беше изплатено обезщетение от шест заплати поради придобито право на пенсия. Какво трябва да направя за да получа полагащото ми се обезщетение?