АВТОДИДАКТИЧНИТЕ ИНСТИТУЦИИ
АВТОДИДАКТИЧНИТЕ ИНСТИТУЦИИ
автор: д-р Младен Младенов
Автодидактичността е качеството да даден субект да може да се самообразова, самообучава, самопоучава, да се „учи от себе си“.
Институциите, разбирани като правно-организационни форми на социалния живот, със собствени мисии, визии, стратегии, планове, цели и интереси, поначало би трябвало да имат заложени в същностната си тъкан качеството „устойчивост във времето“.
Понастоящем обаче действителността се характеризира с изключителна и многоаспектна динамика във всички измерения на битието си, което предполага гъвкавост и адекватност на съществените промени.
Тази постановка е особено важна за институциите, защото вече тяхната легалност не е достатъчна, нужна е и висока степен на легитимност в очите на обществото.
Едно измежду важните условия за поддържането на тази легитимност е именно автодидактичността на институцията. Това нейно свойство осигурява такова нейно поведение, което съответства на дейсвителността, в рамките на нормативно заложените параметри на самата институция.
По друг начин казано – институцията трябва да събира, документира, анализира, одитира, моделира и видоизменя своето поведение по такъв начин, че да бъде полезна на обществото като цяло, но също така – и сама на себе си, с оглед на организационното си съществуване във времето.
Основните характеристики, присъщи на една автодидактична институция са следните:
Първо, реалистичен поглед върху нещата. Това означава възприемане на критиката, насочена срещу лошите практики на институцията. Когато нейни членове отправят такава критика, същата трябва да бъде обсъждана спокойно, разумно и детайлно. Обратно на очакваното – „вътрешните критици“ трябва да се уважават и ценят, защото те имат силата да превъзмогнат самозаблудата и самодоволството. Когато са налице външни мнения, те също винаги трябва да се имат предвид, макар и да е нужно да бъдат преценявани през евентуалните призми на пристрастност и конфликт на интереси.
Второ, директно прилагане на корективите. Добър пример в тази насока биха били влезлите в сила съдебни решения, по които страна е съответната институция. Те трябва незабавно и безпрекословно да бъдат изпълнени от нея, като всички следващи подобни случаи също се съобразят с тях. Това правило важи и за прокурорските постановления и разпореждания. По подобен начин трябва да се третират и всякакви актове на надзорни и контролери органи от всякакъв вид и калибър. Одитните доклади и другите одитни ангажименти също трябва да бъдат подвеждани под този знаменател. Арбитражните решения и споразуменията в процеса на медиация също са приложим коректив.
Трето, автодидактичната институция има автономна обучителна система. Тя може да бъде обособено звено от самата организация – учебен център, обучителен център, център за подготовка или каквото и да е било друго название. Важното обаче не е то, а съдържанието – обучение на служителите от други служители от самата институция. Системите на менторство, коучинг и патронаж също са изключително ценни и лесно приложими без ангажирането на допълнителни ресурси. Такъв подход обезпечава не само предаването и запазването на знанието и опита на самата организация (институционална памет), но и количествените и качествените им развития в процеса на интеракция между обучаващи и обучаеми.
Четвърто, автодидактиката предполага любознателност в различни аспекти. На пръв поглед това би изглеждало загуба на ресурси – време и енергия. Но една автодидактична институция участва чрез свои представители във всякакви конференции, кръгли маси, дискусии, диспути, форуми и други подобни. Това разширява кръгозора на институцията чрез „свързване“ на нещата от „нейния си домейн“ с тези на „другите“. Поради комплексността на социалния свят, това е повече от необходимо за развитието на институцията и за нейната легитимност с оглед на адекватност на реалността.
Последно пето, автодидактичната институция винаги ангажира за обученията на своите мениджъри и служители външни експерти. Това правило важи и за други дейности относно знания и опит. Това е така, защото институционалната рамка по начало е ограничителна за визията върху нещата. Също така, трябва да се има предвид, че поначало представителите на т.н. gig economy са или би трябвало да са многопрофилно подготвени. Тези freelancers имат знания и умения от различни области на социалните дейности, понеже са били ангажирани с множество длъжности, професии или проекти. Особено за проектите селекцията се извършва на базата на търсене на „най-добрите за случая“. Ангажирани като методолози, аналитици, даващи становище или мнение, лектори или одитори, външните експерти привнасят изключително висока принадена стойност за институцията. Едно от най-ценните им свойства със сигурност е безпристрастният им, честен и обективен подход към нещата, касаещи институцията. Това тяхно качество е безценно с оглед на реалистичният поглед върху институционалната реалност.
Мениджърите в съответните организации би трябвало да съобразяват горните положение, отчитайки както общия публичен интерес, така и интересът на собствената им институция. Ако все още не са го сторили а linea те би трябвало незабавно да започнат да полагат сериозни усилия за налагането на автодидактичността като основна корпоративна ценност, осмислена и възприета от всеки един служител.
ãд-р Младен Младенов, 26 март 2018

Д-р Младенов,
Поздрави за статията!
Надявам се нареждате НАП сред самообучаващите се и учещите се институции, полагаща усилия за налагане на гореописаното качество като основна корпоративна ценност.