автор: д-р Младен Младенов

Всяка човешка дейност може да бъде разпозната чрез своите характерни признаци, белези, качества, свойства. По този начин, нейният комплексен, а често и абстрактен характер може да бъде възприет много по-лесно, бързо и точно, чрез „опредметяването й“ с това определение, което по същността си представлява атрибут, съотносим към дейността, както би бил отнесен към някакъв предмет.

Волно или неволно, този атрибут понякога е толкова очевиден, че се поставя въпросът дали тази видимост е в резултат от нарочното му довеждане до възприятията на публиката или е следствие от самата му природа. Без значение дали е налице първото, второто или двете обяснения, налице е състояние на манифестиране на този атрибут.

Публичната служба има много характерни черти, но само една от тях може да бъде възприета като категоричен манифестиран атрибут. Това е странната склонност на организациите в публичната служба и на заетите в тях лица „да-си-самосъздават-проблеми“. Обаче, това не е достатъчно – проблемите се „мултиплицират чрез откритото им натякване и насочване към задълбочаване“.

Всекидневните казуси в тази насока са хиляди и същите могат да бъдат класифицирани в различни групи с оглед на произволно или нарочно избрани критерии като: субект, обект, подход, измерители, резултати и други подобни, вследствие от манифестирания атрибут в горния смисъл.

Настоящето изложение ще разгледа само един стилизиран пример, за да се разбере идеята на проблема.

Първо, някой функционер (лице на публична служба, без значение в коя власт – законодателна, изпълнителна или съдебна и без значение на каква точно длъжност там) задава писмено „невинен въпрос“ на друг функционер във връзка с тълкуването или прилагането на една част от несъществена правна разпоредба или клауза на договор.

Второ, полученият отговор – дори и да не съдържа проблем – се възприема като проблематичен. И то – както от обективна страна (като сериозен! проблем), така и от субективна страна (най-малкото като несправедлив!, некомпетентен! и едностранчив!).

Трето, незабавно се задейства истеричният инстинкт като започват да се фабрикуват множество доклади, докладни записки, меморандуми и други подобни до горестоящи служители или органи на власт.

Четвърто, при възлагането за разрешаване „на проблема“ на който и да е функционер (обикновено различен от „създателя“ на същия), служителят с възложени отговорности по въпроса мултиплицира истерията чрез писане на служебни бележки, питания, запитвания и питанки до множество други организационни звена и/или служители в неговата или дори в други организации.

Пето, запитаните от своя страна започват за запитват други организации, звена и служители. Задейства се ефектът на каскадата с огромен дебит и интензитет.

Шесто, получава се дефектът на структуриран хаос, при който разнопосочно, некоординирано, дисхармонично и разминаващо се продуцират нови становища и контра-становища, питания и контра-питания, доклади и контра-доклади.

Последно седмо (но не е сигурно!) „проблемът“ се поставя пред външен независим консултант (Freelancer). Понеже последният притежава по дефиниция професионален подход, той вижда че няма проблем и след като е неподатлив на истерията дава ясен, точен, категоричен, аргументиран и навременен отговор за изход от ситуацията.

След-последно осмо (съвсем не е сигурно, че това е финална фаза!) множество служители на организации и звена, ангажирани с „проблема“ убеждават решаващия субект (орган на власт или отговорен служител), че независимият консултант всъщност не притежава експертиза и нему не трябва да се гласува доверие, защото „проблемът-съществува-и-се-задълбочава“.

Може-би-последно девето, много притеснено, отново някой служител пита писмено „какво-да-правим“. И така нататък.

Съществуването и търпимостта към Self-Trouble-Maker (Смутител-на-себе-си) е категоричен манифестиран атрибут на публичната служба. Крайно време е този абсурден и негативен феномен да бъде ограничен до здравословен минимум. И ако естествените подходи към преодоляването му – разбирането и признаването му – не проработят, би трябвало безкомпромисно да се задействат лостовете на политически, административни и дисциплинарни санкции срещу неадекватните истерици с публични качества. Нежелани, но много, много ефективни мерки за въздействие.

ã д-р Младен Младенов, 23 февруари 2018