автор: д-р Младен Младенов

Формулираната тема е необятна, за което няма да бъде обхващана нито в нейната цялост, нито в някои от по-специфичните й детайли. Подходът в настоящето изложение ще бъде насочен към съдържателната страна на проблематиката, извън чисто формално-юридическото разбиране за това, макар и с първоначална препратка към него.

Чрез един-единствен пример ще се търси наличието или липсата на морални и рационални основания за т.н. “представителни разходи“, дори и да има законови основания за това. Дори и да се приеме (макар да е спорно), че някои от тези особени разходи са необходими за функционирането на институциите с оглед създаването на по-добра „приятелска среда“ – наличието на минерална вода, чай и кафе за посетителите (или някои групи от тях, селектирани по неясни критерии), някои от тях са абсолютно неоправдани. Такива са, безусловно, представителните разходи за честитки и подаръци. Честитката (поздравителната картичка) съдържа в себе си поздравителен текст и графични изображения в контекста на поздравлението; подаръците (предмети, давани безвъзмездно в знак на уважение, привързаност, и други подобни позитивни чувства) могат да имат различен веществен, материален характер и най-често биват наименувани „сувенири“.

По-нататък ще бъдат изброени само някои аргументи, които ще докажат тезата за несъответствие на същите с изискванията за почтеност в публичната сфера.

Първи аргумент, нормативните основания от законов порядък относно представителните разходи са инцидентни и доколкото въобще ги има са доста „гъвкави.“ Така например, в Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 година в двете алинеи на чл. 90 е отразено, че размерът на средствата за представителни разходи за кметовете в общините не може да бъде по-голям от 2 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност “Общинска администрация”, съответно – размерът на средствата за представителни разходи за общинските съвети не може да бъде по-голям от 2 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност “Общински съвети”. Лесно се достига до извода, че размерът от 2% от бюджета за която и да е публична дейност е ненужно висок за разходи, които няма да имат никакъв видим, измерим резултат. Ако въобще има някакво последствие от тях, то то е идеално, а публичната сфера не борави с идеални понятия, защото се стреми към ефективност, ефикасност и икономичност по смисъла на §.1, т.4 от Допълнителните разпоредби на Закона за Сметната палата (ЗСП). Тоест – този „бюджетен таван“ от 2 на сто въобще не трябва да бъде доближаван, дори и с тенденция за това, а трябва да се пази „нормативният под“ около 0 на сто за представителни разходи, с оглед на принципа на икономичност, закрепен между впрочем и в чл.20, т.4 от Закона за публичните финанси, който постановява, че принципът се изразява в придобиването с най-малки разходи на необходимите ресурси за осъществяване дейността на бюджетните организации при спазване на изискванията за качество на ресурсите. Доколкото придобиване в материалния смисъл няма, то „най-малките разходи“ за това трябва да клонят към нула. Това би трябвало да се преценява, анализира и обосновава от одиторски и инспекционни органи по смисъла на чл.2 от ЗСП и чл.2, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция. Инспекторатите по чл.46 от Закона за администрацията трябва да приемат същите разходи за неефективни по смисъла на алинея четвърта, точка трета, предложение трето от същия текст; а в контекста на чл.107, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс – за нецелесъобразни. Въобще не е ясно с какво честитките и подаръците допринасят за законосъобразното, ефективно, ефикасно и икономично управление на публичните средства и дейности, дори и разходите за тях да се вместват в нормативните граници за това.

Втори аргумент, ясно е, че с публични средства се постига само лична, егоистична изгода. Лицето – орган на власт или служител в администрацията на орган на власт (без значение дали става въпрос за законодателна, изпълнителна, местна или съдебна власт) разходва средства на данъкоплатците, за да повиши „репутацията си“, като раздава безвъзмездно честитки и подаръци. За лаиците и дилетантите това може и да е „щедрост“, но всъщност е разхищение. Тук не може да се обоснове елемент на почтеност, най-малкото с абсурдното „така винаги се е правило“. Ако някой иска много иска да подарява, нека го прави с личните си средства. Всякакъв дебат по този аргумент по-нататък е излишен.

Третият аргумент е огледален на втория. Особено при „масови“ честитки и подаръци, дори куртоазният ефект може да не е налице – например, не се знаят ценностните позиции на всички лица, които ще получат безвъзмездно същите. Някои от тях могат да имат същностни различия от морален, религиозен или екзистенциален характер по отношение на текста на честитката или на формата на подаръка. Така например, при засягане на табуирани идеи, ефектът би бил отрицателен не само в бюджетен порядък, но и от съдържателно, идеално естество.

Четвърти аргумент, за всеки е очевидно, че честитките и подаръците, раздавани от орган на власт или неговата администрация са формални по същността си, при тях няма положителния личен ангажимент към получаващия ги. Затова те масово се изоставят, изхвърлят или унищожават още същия ден. Този факт е общоизвестен и не се нуждае от доказване, но е достатъчно за който и да е съмняващ се субект да застане пред сгради на публичната администрация около официални празници, за да се увери в това. Налице е разхищение с публични средства в не много благосъстоятелни общество и държава. Да не говорим, че във времето на Интернет спокойно могат да се изпратят само електронни поздравителни картички (без хартиени такива и без веществени подаръци от какъвто и да е вид), които не изискват разходи по тях. За съжаление, рядко се подхожда само по този виртуален начин. Това е непростимо и говори за непочтеност, още повече че няма наченки за нейната осъзнатост.

Пети, равностоен на горните аргумент, но особено дразнещ порядъчните граждани факт произтича от цветята, поздравителните картички и подаръците от лице, заемащо публична служба към друго такова лице. Най-често това се проявява в календарни дни, които имат отношение към личния живот на поздравяваното лице, например – рожден ден. Не може да съществува никаква здрава обществена логика в това един министър да поздравява друг министър за рождения ден чрез изразходване на публични средства. Това е още по-абсурдно, като се има предвид, че преди да заемат публичния пост те са били анонимни един за друг и със сигурност не са се поздравявали, ангажирайки дори лични средства за това. Но най-убедителният тест за правотата на всички изложени по-горе аргументи е необоримият факт, че след като загубят публичното си качество, те няма никога да се поздравяват. Тоест – последваща полза дори за тях няма да съществува. Налична е обаче вреда – пилеене на публични ресурси към настоящия момент. Това е изключително непочтена практика и не могат да бъдат възприети абсолютно никакви обосновки в защита на тези разходи. Тези, които ще защитават подобни безсмислени, лишени от разум, своеволни и откровено вредоносни разходи сами подписват атестата си за почтеност с обратен знак още сега.

Официалните лица (органи на власт и държавни служители) би трябвало вече да са осъзнали дълга си към гражданите. Неизменна част от този дълг е изразходването на публични средства само и единствено с общественополезна и законосъобразна цел. Трудният път към истинската правомерна работа започва от малките неща. За начало трябва да се прекрати веднъж за винаги порочната практика на изразходване на публични средства за честитки и подаръци. След това, по същата логика, трябва да се сведат до нула всички необосновани и безсмислени разходи, дори и държавният и общинският бюджет да могат да си го позволят с лекота. Истинската почтеност първо е осъзнатост към реалността, а не движение по инерция. Българските граждани имат нуждата тази осъзнатост да бъде доказана по най-бърз и категоричен начин, за да съществува необходимото ниво на доверие към публичните институции, което е първото необходимо условия за съществуването на демократичното общество и правовата държава.

ãд-р Младен Младенов, 21 февруари 2017