Досега разпоредбата на чл.30 бе спомената в контекста на разглежданата проблематика единствено през призмата на чл.27, ал.2, т.6 във връзка с чл.56, ал.2 (всичките от АПК) – когато нередовността е от такъв порядък, че е налице първоначална недопустимост, (т.е., нередовността не може да бъде отстранена по никакъв начин и с никакви последващи средства).

От горното може да се направи изводът, че институтите на нередовност и недопустимост в административния процес в отделни казуси може да са приложими към едни и същи фактически положения. Това обаче съвсем не означава, че те се припокриват като правна характеристика и съдържание, както и по правни последици. Именно тук трябва да се търси собственото проявление на института на нередовността на искането в административния процес, за да се преодолее феноменът на непосилният обем на административната преписка.

Административният орган (като и всеки служител от администрацията му, комуто е възложена за изпълнение административната преписка) трябва да бъде активен, а не пасивен по отношение на преписката. Тук действието може да се опише с латинската глаголна форма sapio (изследвам, знам, разбирам, имам усещане, различавам, съзирам). Това действие предполага интелигентен подход (в административния процес, поради формално-юридическия му характер, това е само рационално-интелигентен подход).

Хипотезите на първата и на втората алинея на чл.30 от АПК – неподписаност на искането и неудовлетворяване на изисквания на закона бяха разгледани в строго буквалното им разбиране.

В условията на рационална интелигентност обаче, преписката може да е недопустима, поради нередовност, която не е отстранена, макар това да е било възможно. Точно така трябва да се разбира разпоредбата на чл.30, ал.2 в контекста на чл.9, ал.1 и през призмата на чл.15, ал.1 и 2 от АПК. Това означава, че служебното начало задължава административният орган да счете искането за нередовно поради липса на правен интерес, когато то е толкова неясно, противоречиво, хаотично или лаконично, че не може да се прецени какво точно се иска от правния субект.

            При неотстраняване на нередовностите в тридневен срок от съобщението за това, производството се прекратява като недопустимо в следствие на непреодоляване на пречките за редовност.

Съдебната практика е развита именно в тази насока. Например, в Решение № 7498 от 08.06.2009 г. на ВАС по адм.д.№ 14757/2008 г., ІІІ о., докладчик съдията Галина Христова е посочено следното: „В случай, че за административният орган е била налице неяснота по искането, съгласно разпоредбите на чл. 30, ал. 2 и чл. 35 от АПК е бил длъжен да уведоми страната да отстрани недостатъците с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството”.

Неспазването на процесуалните изисквания, потвърдени по догматичен път, довежда администрацията до усещането за непоносим брой и обем на административните преписки. Тоест – администрацията разглежда искания, след като е трябвало да прекрати производствата по тях поради нередовност. Нещо повече, дори производството да е било счетено за редовно, част от него не би трябвало да се разглежда. Всичко това произтича от нормативните предпоставки, потвърдени от съдебната практика за нуждата от ясни, непротиворечиви, издържани и подробни искания на правните субекти до административните органи.

Но дори и да нямаше тези изрични правни разпоредби в процесуалното законодателство, здравият разум несъмнено би ни насочил към заключението, че никой не може да действа адекватно по отношение на претенция, която не е ясна. В административния процес „адекватно“ трябва да се разбира като „законосъобразно“, „претенция“ – като „искане“, а „ясна“ – като всички характеристики в горния пасаж, съдържащи се в и следващи качественото прилагателно „ясни“.

По друг начин казано – администрацията няма право да продължи (развие) административното производство при наличието на нередовности по отношение на смисъла (характера, предмета) на искането и неговото манифестиране (изразяване, обективиране). Това може да стане едва при отстраняване (в предвидените за това процесуални срокове) на нередовностите по искането, следвайки императивния смисъл на чл.30, ал.3 от АПК. Имено тази задължителност на цитираната разпоредба задължава администрацията да действа sapio. Защото тя трябва да изследва случая, да го знае, да го разбира, да различава фактическата и правна обстановка по него от подобни, близки, различни и т.н. случаи. Като не го прави, тя попада във водовъртежа на непосилният обем на административната преписка.

автор: д-р Младен Младенов, 17 юли 2015