Задълбочаващите се правен нихилизъм и неглижиране на публичните институции представляват изключителен риск за държавата и обществото. Също така, те се явяват опасност и за работата и статута на добросъвестните и професионални държавни и общински служители, поради това, че неспазването на законовата рамка и недоверието в институционалния ред поставят въобще под въпрос съществуването им в това им публично качество. За да се ограничат до възможния минимум тези неблагоприятни явления, би трябвало да се анализират и посочат причините за това, и след това да се предприемат необходимите адекватни действия.

Първата причина, естествено е – общото ниско ниво на правна и институционална култура. Тя би могла да бъде превъзмогната само с качествено образование. То е в задълженията на държавата, но също така и на родителите и на всеки един индивид.

Втората причина се намира в политическата среда, която по „нездрав“ начин се стреми да доминира над професионалната публична служба. Надеждата е, че политическите функционери би трябвало вече да са разбрали, че това е опасна тенденция както за държавата и обществото, така и за самите тях, защото „те са мандатни, но администрацията е перманентна/вечна“.

Третата причина е в почти пълния провал на съдебната система, защото тя е призвана да пази правовия и институционален порядък и да въздава правосъдие. Всяко нейно изкривяване или слабост влияят силно върху публичната среда, защото я лишават от „имунитета“ на контрола, изграден върху принципа „власт възпира власт“.

Четвъртата причина обаче се корени вътре в самата администрация. Тя може да бъде търсена в няколко аспекта – силно изразена „ведомственост“ и непризнаване на грешките и слабостите; криворазбрана колегиалност и запазване на „добрия тон“ към колегите-нарушители на правните и етични норми; бездушното бюрократично отношение към колективната среда в публичните институции, базирано на маниера „това не ме засяга“.

Проблемът и за публичните институции, и за служителите в тях обаче се изразява в това, че те все повече губят доверието от страна на българските граждани. Не трябва да се забравят два факта – данъкоплатците осигуряват възнагражденията на служителите в публичната сфера и то във времена на спадащи доходи. За това не бива да буди учудване все по-изразената обществена настройка за съкращаване на щатове и цели структури в администрацията. Но основанията за тях не бива да се търсят само в желанието за „по-малко изземване на доходи чрез данъците“, напротив – тук по-силен аргумент може да се търси в избледняващата легитимност на самите институции, а оттук – и на работещите в тях. Непрофесионален подход към работата, закононарушения, скандали, конфликт на интереси и корупция може да са доказани факти само след влезли в сили правни актове. Проблемът е, че с оглед на общественото съзнание, пропуските и нарушенията дори на един служител се „проектират“ както върху публичната институция, с която е свързан, така и върху неговите колеги, които в огромната си част са знаещи, можещи, отговорни и почтени професионалисти и добри граждани в личния си живот. Администрацията обаче е длъжна, в името на държавността и общото съжителство между всички, а също и в свой собствен интерес да комуникира публично успехите и устоите си, но и също така „да се самоконтролира и самоанализира“ и да предприеме решителни действия за подобряване на работата си и повишаване на публичния си имидж.

Именно към едно от тези проявления е насочено настоящето изложение. Тук особена роля е отредена, и то – от законодателя, на инспекторатите и на вътрешния одит в публичния сектор.

Инспекторатите, които по силата на чл.46, ал.1 от Закона за администрацията са на пряко подчинение на министъра за осъществяване на административен контрол, според втората алинея на същия законов текст има за цел: предотвратяване и отстраняване на нарушения при функционирането на администрацията; независима и обективна оценка на дейността на администрацията; подобряване работата на администрацията. Видно е, че те могат и трябва да се противопоставят на нарушаване на правилата вътре в самата администрация, но също така могат и да дават на съответния министър своята оценка за работата на различните звена от същата, нещо повече – да предлагат мерки за подобрение на дейността. Те би трябвало да се активизират, като действат проактивно и предложат на съответния министър нови  комплексни, планови, тематични, извънпланови и последващи проверки на структури, дейности и процеси в администрацията, като това се провежда в контекста на всички останали техни функции по чл.46, ал.4 от Закона за администрацията. Целта е подобряване на дейността на органа на държавна власт и неговата администрация и последващо повишаване на публичното доверие. Изградената по-висока легитимност в очите на гражданите ще доведе и до по-висока защитеност и самочувствие в почтените и високопрофесионални държавни и общински служители. Акцентът наистина трябва да се постави върху активността на инспекторатите, понеже те се явяват „санитарят“ вътре в самата администрация. Предотвратявайки и отстранявайки навреме „болестните процеси“, те запазват „здравите сили“ както на органа на държавна власт, така и на своите добросъвестни и отговорни към служебните си задължения колеги.

Вътрешния одит в публичния сектор, в битността си на дейност за предоставяне на увереност и консултиране, предназначена да носи полза и да подобрява дейността на организацията има особена отговорност директно пред ръководителя на организацията, а индиректно – пред данъкоплатците, които финансират чрез доходите си тази публична организация. Според чл.3, ал.2 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор, вътрешният одит помага на организацията да постигне целите си чрез прилагането на систематичен и дисциплиниран подход за оценяване и подобряване ефективността на процесите за управление на риска, контрол и управление. Ясно е, че целите на организацията са разписани от законодателя, но той е изразител на волята на гражданите, обективирайки чрез народното представителство тяхната воля, изразена чрез вот в изборния процес. Макар че целта и обхватът на всеки одитен ангажимент за даване на увереност се определят от ръководителя на вътрешния одит, и така погрешно да може да се прави изводът, че тук много амбициозност не е необходима, явно тенденцията и тук изисква по-висока активност. Защото, ако организацията не постигне своите цели, данъкоплатците с право задават въпроса въобще за нейното съществуване. А държавните служители в нея, които изпълняват стриктно служебните си задължения не са длъжни да имат систематичен подход към другите организационни звена, функции и дейности, както и към работата на своите колеги. Отговорността тук е на ръководителя на организацията и на специализираното в тази дейност звено – вътрешния одит. Последният трябва да активизира дейността си, все едно защитавайки нуждата от фундаменталното съществуване на организацията. При икономическа и финансова криза аргументите за намаляването й като човешки и функционални ресурси все повече ще се засилва.

Вече е настъпило време за доказване пред лицето на обществото от нуждата и резултатността от съществуването на всяка една организация в публичния сектор. Държавните и общински служители трябва отдавна ясно да са осъзнали, че законосъобразното и качествено изпълнение на служебните им задължения е задължение към държавата и обществото, но също и пред самите тях и пред техните семейства. Поддържането на високи стандарти в публичния сектор зависи от множество фактори, но най-силните вътрешни такива са професионалните и активни действия на инспекторатите и вътрешния одит в публичната сфера. Те трябва да бъдат подкрепяни както от техните ръководители, така и от всички свои останали колеги. Защото очевидно нито един гражданин в Република България вече не иска да вижда и чува за констатации като в миналогодишния доклад (Брюксел, 18 юли 2012 година) на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка: „Съществуват обаче и редица важни недостатъци, които България следва да коригира, за да направи решителна крачка към възпирането на корупцията и повишаването на доверието на българите в държавните институции…Това означава по-голямо усилие, за да се покаже, че етиката се цени и че корупцията и организираната престъпност се наказват действително“. Крайно време е администрацията да хвърли всички свои вътрешни организационни и функционални ресурси към промяна на статуквото на не особено високото си обществено доверие в посока – повишено доверие.

Младен Младенов, 6 юни 2013

За автора:

Младен Младенов притежава магистърски степени по „Право” и по „Охрана на обществения ред и борба с престъпността” от Академията на МВР –София, по „Публични финанси” от Университета за национално и световно стопанство – София и по „Науки за мениджмънта” от Университета в Лиеж, Белгия. Докторската му дисертация по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” е на тема „Управление на конфликти. Методи за алтернативно разрешаване на спорове в данъчния процес (в контекста на приходната администрация)”. Има множество специализации в Австрия, Белгия, САЩ, Индия, Унгария, Ирландия и други страни. Преподава в Югозападния университет „Неофит Рилски”, в Нов български университет, в Института по публична администрация, в Школата по публични финанси към Министерството на финансите и в Института на вътрешните одитори в България. Член е на Експертния съвет на Риск Мениджмънт Институт. Консултант в публичния сектор. Професионалната му биография е свързана с адвокатурата, съдебната система и държавната администрация.