Новите разпоредби предвиждат общо числеността на персонала на администрациите на изпълнителната власт, установена в устройствените им актове към момента на влизането на закона в сила, да не може да бъде увеличавана. Не се изключва възможността за намаляване на броя на служителите. Съобразно своите правомощия, правителството може да извършва компенсирани промени в рамките на числеността на персонала по предложение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, съгласувано със Съвета за административната реформа към Министерския съвет.

Това изискване не се прилага по отношение на общинските администрации, чиято численост се определя от съответния общински съвет.

С предлагания законопроект се променя наименованието на Единния класификатор на длъжностите в администрацията. Разработването на нов Класификатор на длъжностите в администрацията се налага от необходимостта да се преодолеят несъответствията в сега действащия документ като се осигури правилното класифициране на длъжностите, което е основата както за справедливо определяне на възнагражденията, така и за прилагането на други политики по управление на човешките ресурси в държавната администрация.

Правителството днес прие новия Класификатор на длъжностите в администрацията и направи промени в Наредбата за прилагането му. Промените са обусловени от идентифицираните несъвършенства както по отношение на разпределението на длъжностите по длъжностни нива, така и по отношение на нормативите за численост, прилагани в администрацията.

В новия Класификатор разпределянето на длъжностите по длъжностни нива е извършено на базата на обективни критерии, базирани на добрите международни практики. Длъжностите се класифицират чрез методика за оценка, която се прилага за първи път в държавната администрация в България. Длъжностите са оценени по четири основни фактора – знания и умения за осъществяване на функциите на длъжността, свобода на вземане на решения, влияние на взетите решения и умения за работа с хора.

Прилагането на методиката поставя обективна основа за сравняване на длъжности в различни администрации. Тя позволява да се формират кореспондиращи си ръководни и експертни нива, като се дава възможност на експертите да развиват своите знания и умения без да е необходимо непременно да заемат ръководна длъжност. Така се формират ясни експертна и ръководна пътеки.

Намаляват се минималните изисквания за ранг и професионален опит с цел отваряне на администрацията за привличане на квалифицирани служители, а от друга страна, се увеличават за някои ключови длъжности с цел по-качествен подбор.

Увеличават се нормативите за численост на структурните звена на администрациите с цел засилване на експертния потенциал и намаляване на броя на ръководните кадри в държавната администрация.

Основните цели на предложените изменения и допълнения включват

- да се определят по-ясно ролята и функциите на дипломатическата служба, като специализирана администрация, подпомагаща министъра на външните работи при осъществяването на правомощията му в провеждане на външната политика на страната и като специален вид държавна служба;

- да бъде усъвършенствана нормативната уредба по такъв начин, че да създаде условия за осъществяване на структурна реформа в Министерството на външните работи, чрез която да се модернизират неговата организация и дейност при оптимизация на финансовите и човешките ресурси;

- да се постигне по-нататъшно усъвършенстване на нормативната уредба на дипломатическата служба, отнасяща се до кариерното развитие на дипломатическите служители, като се създадат условия за динамично развитие на кадрите в зависимост от личните качества, постигнатите реални резултати и нуждите на службата;

- да се усъвършенства механизма на ротация на кадрите в дипломатическата служба, като въз основа на натрупания опит да се прецизира законовата рамка на взаимодействие между съответните държавни ведомства, имащи отношение към изпращане и приключване на задграничния мандат на различните групи служители;

- в съответствие с Декларацията на Народното събрание относно участието на лица, свързани с Държавна сигурност и РУ на ГЩ на БНА, в дипломатическата служба на съвременна България да се премахне риска от поставяне под въпрос на международния авторитет на Република България и легитимността на дипломатическата служба в резултат на обявяване на принадлежност на лица заемащи публични длъжности в МВнР и задграничните

представителства, съгласно Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия;

- да се определят възможности за прилагане на нови форми на организация на задграничното представителство на България;

- да се въведе по-ясна регламентация на отношенията между Министерството на външните работи и различните държавни ведомства и институции, които имат отношение към осъществяването на дейността на дипломатическата служба;

- да се отстранят други пропуски и противоречия в Закона за дипломатическата служба, установени при досегашното му прилагане.

Публикувани са също Единният класификатор на длъжностите в администрацията, наредбата за неговото прилаганеите и Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация.

.

В настоящето изследване се установяват доминиращите мотиви за работа в държавната администрация и различията, които съществуват в мотивите за работа на държавните служители в зависимост от техния пол, общ трудов стаж, стаж в конкретната организация, заемана длъжност, месторабота или тип администрация и възраст. Проучва се отношението на държавните служители към административната реформа. Изследването е проведено от Професионалното обединение на държавните служители през 2005 г.

Емпирично изследване (PDF формат)